Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чашата преля, тази грешка в Лидл я правят постоянно и аз започвам да говоря
  • Новини

Чашата преля, тази грешка в Лидл я правят постоянно и аз започвам да говоря

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
asgbdfbdfhdfh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Едно от нещата, с които веригите най-много привличат клиенти, са постоянните предложения.

Провлечени от идеята да си купят нещо по-евтино, хората понякога изобщо не обръщат внимание точно колко плащат.

Когато разберат, че всъщност са похарчили повече, а не по-малко за даден продукт, най-често са си вече вкъщи и за рекламация не може и да става дума.

Подобна случка с лимони на привлекателна цена разказа жена в социалната мрежа Фейсбук. Под публикацията на А. Мирчева за случилото се в Лидл, много хора заявяват, че са преживели същото разочарование. Ето за какво пише клиентката на веригата:

„Отивам на Лидл и една съседка ме моли да ѝ купя няколко неща, които са на промоция.

Едното е лимони опаковка от 0,500 кг на цена 1,79лв. 

Отивам до лимоните има на две места – на едното са на кг, на другото са опаковки от 0,500 кг, но и на двете има еднаква цена 4,69 лв/кг. На касата показвам лимоните от 0,500 кг и питам:

Тези лимони от промоцията на брошурата ли са? Уверяват ме, че са тези.

 

Прибирам се, сядам да сметна стойността на продуктите, които ми поръчаха и гледам:

Лимони 0,720 кг * 4,69 = 3,38лв! Сигурно не съм видяла добре.

Пак гледам, правя черти – няма грешка.

Вече няколко пъти ми се случват подобни грешки, но този път чашата преля.

Разбирам, да не бях питала, разбирам половин кг да го бяха таксували по цената 4,69, ама как 0,500 кг стана на 0,720?!?! 

Върнах се в Лидл (досега все оставях грешките, защото живея далеч и не си струва), исках да говоря с управителя на магазина. Дойде едно усмихнато момиче (последно знам, че управителя беше мъж) – тя беше изключително любезна и спокойна. Казах й, че проблемът не е в това, че съм платила 1 лев в повече, а в това, че тези случаи се повтарят и явно нещо не е наред.

Върнаха ми цялата сума за лимоните. Благодаря на служителката за търпението и учтивостта, но от тук нататък всеки път ще спирам след касата и ще си проверявам касовата бележка от начало до край! Ето така се губи доверие!“

Не само в България е така, този проблем го има в хипермаркетите на Лидл в цяла Европа, това коментират българи в чужбина.

За българските потребители обаче това не е никакво успокоение, защото за европеецът разликата в цената изобщо не е толкова важна.

Те недоволстват, защото промоциите са единствения шанс да си позволят някои продукти.

Българските клиенти на Лидл настояват всички обявени промоции да се спазват и да са ясно обявени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шефът на заведенията у нас разкри играта на човека, недоволствал от пържолите за 600 лева
Next: Няма край! Отново променят формулата за минималната заплата, а в чужбина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.