Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна вест: Откриха телата на 7-те българи от кораба-ковчег
  • Новини

Черна вест: Откриха телата на 7-те българи от кораба-ковчег

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
cherrnanranvestt.jpg

След повече от месец откриха телата на 11-те изчезнали пасажери от ферибота „Юрофели Олимпия“, съобщи за „Телеграф“ президентът на Съюза на българските транспортни работници Александър Стамболийски. Пожарът избухна на 18 февруари в малките часове на нощта.

След него в неизвестност бяха седем българи, голяма част от които шофьори на камиони. Стамболийски поясни, че близките на жертвите са информирани и са дали ДНК проби. В момента те се анализират от гръцки експерти.

„В трюмовете са намерени почти здрави коли и камиони. По тях има някакви щети, които ще се установяват“, обясни президентът на Съюза на българските транспортни работници.

„Действията след пожара бяха много адекватни. Доста бързо бяха предприети мерки за гасене и спасяване на хората. Но обстоятелствата, че фериботът беше във водата и наблизо нямаше пристанище затрудниха операцията“, коментира Александър Стамболийски.

Трима от изчезналите бяха шофьори от Благоевградска област – 53-годишните Васил Асенов от Разлог и Димитър Грънчаров от Хаджидимово, санданчанинът Георги Махлелиев, софиянците Васил Марков и Димитър Бояджиев и шофьор от Пловдив. Фериботът е пътувал за италианския град Бриндизи.

„Всички 11 човека, които бяха в неизвестност, сред които 7 българи, са открити мъртви. Резултатите от ДНК изследванията се извършват от гръцки експерти, но все още не са готови. Силно овъглените останки от загиналите се съхраняват в болницата в гръцкия град Патра и тъй като процесът на идентификация не е завършен, не са върнати на техните близки”, заяви за „Струма” благоевградският синдикален лидер Александър Стамболийски, който е председател на Съюза на транспортните работници.

„Разследването, което се води от гръцките власти относно причините за пожара, също не е приключило. Последното, което се знае, е, че от гаража на първо ниво на кораба са извадени здрави коли и автомобили”, добави Александър Стамболийски. „Всички, които са претърпели вреди, ще водят дела за обезщетения. В случая застраховките, направени от българските фирми – като автокаско и ЧМР, не важат за кораба и нищо няма да получат. Все още се проучва кой е застрахователят на кораба, чийто собственик е италианската фирма „Грималди“.

Финансовите искове ще бъдат предявени към тях. Доколкото знам, вече има изготвени финансови искове от страна на български транспортни фирми, които претърпяха загуби за милиони левове. Има предявен иск и от страна на близките на жертва. С делата е ангажиран екип гръцки адвокати, които са в комуникация с българските им колеги от Софийска адвокатска колегия. Те са заявили, че ще работят „про боно“ по делата, без да се налага пострадалите да плащат.

Поради факта, че семействата на нашите сънародници може да бъдат излъгани за обстоятелствата около случилото се и да не получат никакво или много малко обезщетение за загубата, препоръчваме връзка с екипа от адвокати чрез нас“, поясни Александър Стамболийски, който вече е насочил няколко фирми към софийските адвокати.

Припомняме, че трагедията на ферибота “Юрофери Олимпия” се разигра на 18 февруари в ранните часове на деня в близост до о-в Корфу. На борда избухна огромен пожар, който бързо се разпространи по горните палуби. На борда имаше 290 души, от тях 127 българи, които пътуваха от Игуменица към Бриндизи с ферибота на италианската компания.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Клането в Буча не е нищо! Ето какъв кошмар се случи в Бородянка
Next: Арестуваха Бабикян и Хаджигенов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.