Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна сряда! Кошмар на пътя София – Варна: Един загинал и 4 тежко ранени след адско меле
  • Новини

Черна сряда! Кошмар на пътя София – Варна: Един загинал и 4 тежко ранени след адско меле

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
asghlashlash.jpg

Катастрофа със загинал е станала на главен път София – Варна, в района на село Сопот, съобщиха за БТА от областната дирекция на МВР в Ловеч.

Сигналът за пътния инцидент между микробус и кола е постъпил малко след 15 ч. По първоначална информация е починал шофьорът на микробуса. В лекия автомобил са пътували четирима души. Те са в тежко състояние и са откарани в ловешката болница.

Движението по път I-4 Сопот-Микре се осъществява в едната лента. От Агенция „Пътна инфраструктура“ призовават шофьорите да пътуват внимателно и да следват указанията на „Пътна полиция”.


Още инциденти на пътя:

Не изпускай тези оферти:

Петима души пострадаха при катастрофа на пътя между с. Баничан и гр. Гоце Делчев, сред които и дете, съобщиха от МВР.

20-годишен шофьор от с. Мосомище е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е блъснал в лек автомобил. Той е пострадал с натъртване на коляното, а 42-годишна пътничка в него е с контузия на гръдния кош.

Шофьорът на другата кола е с травма на палеца на ръката, а 51-годишната пътничка с него е с фрактура на прешлен. 7-годишно момиченце пък е с травма в областта на корема и рана на лицето.

Пробите за наличие на алкохол на водачите са отрицателни.


Още инциденти на пътя:

Пострадалото в катастрофата край Маринка 6-годишно момче се бори за живота си, съобщава burgas24.

То е настанено за лечение в отделение „Реанимация“ към УМБАЛ – Бургас с диагноза политравматизъм, с опасност за живота. Майка му, която е шофирала единия от автомобилите – „Сузуки“, е приета за лечение в отделение „Ортопедия“ с фрактура на дясната подбедрицата.

Както БЛИЦ писа съобщи катастрофата стана вчера около 14.23 ч. по пътя село Маринка – Малко Търново, на около 2-3 км след селото.

В инцидента са участвали три коли – “Сузуки Витара“, с бургаска регистрация, управляван от 33-годишна бургазлийка, “Дачия Логан“, с бургаска регистрация, управляван от 40-годишен бургазлия и “Форд Мустанг“, с бургаска регистрация, управляван от 57-годишен бургазлия.

И трите автомобила са се движили в посока Маринка.

Инцидентът е възникнал при т.нар. “двойно изпреварване“ – водачът на форда е предприел изпреварване на двете предходни коли, като паралелно с това и водачката на сузукито е предприема изпреварване на дачията.

Стигнало се до сблъсък, при който сузукито е излязло извън пътното платно и се е блъснало в крайпътно дърво.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Излезе истината за Тодор Живков, която никой не знаеше
Next: България не помни такава трагедия! Кола блъсна 12-годишно дете с колело и го уби на място

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.