Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Честито! Димитър Рачков става баша на 50 годишна възраст
  • Новини

Честито! Димитър Рачков става баша на 50 годишна възраст

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
shahastsarashkov.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Комик №1 Димитър Рачков е готов да стане баща отново, макар през идния септември да навършва 50 години.

С 22-годишната му приятелка Анита обмисляли сериозно идеята за общи наследници и актьорът не се притеснявал от това да бъде татко в по-зряла възраст, стига да му било писано, пише вестник „Ретро“.

Младата му изгора, с която се сгодиха тайно, досега не е изпитвала щастието да бъде майка, докато Рачков има един син Димитър, кръстен на него, плод на любовта му със сценаристката Христина Апостолова, настояща жена на продуцента Евтим Милошев. Митко-младши е в тийнейджърска възраст, разбира се отлично с младата годеница на баща си и редовно им гостува в къщата им край Панчарево.

От връзката си с бившата си партньорка Мария Игнатова комикът няма отроче, макар докато бяха двойка с блондинката да не криеха, че искат дете.

След тежката раздяла, която преживяха, двамата най-после са заровили томахавките и показаха, че са загърбили лошите чувства един към друг пред многомилионната тв аудитория на „Като две капки вода“, където Мария бе гост в журито в предходното предаване. С Рачков се прегърнаха и целунаха на сцената, а той дори ѝ поднесе огромен букет с цветя, шегувайки се, че е добре, че няма да ѝ се налага да оценява него, защото бил „преоценена стока“.

Припомняме, че Игнатова се омъжи за интелектуалеца Ивайло Нойзи Цветков след разлъката с актьора, но има за какво да завижда на наследницата си в сърцето на Рачков. Приятелката му Анита непрестанно показва в социалните мрежи романтичните жестове, с които водещият на „Капките“ я изненадва.

За Деня на влюбените той бе посипал цялата им къща в розови листенца, балони със сърца, а на централно място в дома им бе приготвил за любимата си огромен букет с цветя – все жестове, които досега не е правил за половинките си. 22-годишната моделка е одобрена и от родителите на Рачков за снаха, а това се случило на миналата Коледа, когато двамата им гостували на специална празнична вечеря във вилата им в Твърдица.

Откакто е с актьора, красавицата вече не се снима гола в музикални клипове и е загърбила почти изцяло моделските си ангажименти, тъй като Рачков е пословичен със своята ревност.

Тя разчитала финансово предимно на него и заработвала по някой лев от реклами в социалните мрежи, където натрупа популярност и аудитория отново покрай връзката си с един от най-известните българи.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Зеленски попари крехките надежди за мир: Задава се най-бруталната и кървава офанзива на Русия
Next: Немислимото се случва! Руски войници се обръщат срещу господаря си Путин и Кадиров

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.