На 24 ноември празнуваме Света Екатерина. Имен ден имат всички, носещи името
на светицата – Екатерина, Катерина, Катя, Катрин, Катина, Тина. Според житието
й, тя била изключително красива девойка, живееща в град Александрия. Освен красива,
Екатерина била и много умна дама, която изучила философията, литературата и особено
медицината. Мнозина знатни и богати момци искали ръката й, но тя била решила да
се омъжи само за равен на нея по хубост, ум и знание.
Майката на Екатерина била християнка, но криела вярата си – по онова време християните
били гонени. В покрайнините на Александрия живеел скитник отшелник. Майка й я
завела при него, за да й даде добри съвети, именно той я обърнал към познанието
за Бог. Една нощ в съня й се явила Богородица и това било моментът, в който Екатерина
отдала душата си на християнската вяра, а после станала „небесна – чиста и свята,
годеница на Христос“. Ревностно не пропускала да порицае езичниците.
Веднъж на един езически празник, пред всички тя рекла на царя: „Не те ли е срам,
царю, да се молиш на гнусни идоли!…“ За много по-малко по онова време падали
глави, но смилен от красотата на Екатерина, царят й предложил половината си богатство,
ако тя се откаже от християнството. Извикал 50 мъдреци, за да я разубедят от вярата
й, но тя с мъдростта си съумяла да ги накара да отхвърлят езическата вяра и да
приемат нейната. Успяла даже да убеди и съпругата на царя в Христовата вяра –
за което жестокият цар отсякъл главата на съпругата си.
Безсилен пред упоритостта
на Екатерина, която успяла за краткото време да просвети много хора, царят заповядал
да бъде убита. Около 305 година – паднала главата на едва 18 годишната Екатерина.
Преданието разказва, че ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина,
където два века по-късно монаси намерили мощите й и ги отнесли в Mанастирът „Св.
Екатерина“ (Египет).
В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина се почита най-вече
в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести,
най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват
погача и малко кравайче, което намазват с мед.
Погачата се раздава за здраве из
махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“.
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и
висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва,
че ако се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня
на Св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също
не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават
със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да „замажат и затворят
очите“ на мишките. В старите български обичаи деня е познат и като Катерининден.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: