Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Четири наследнички делят богатството на Алексей Петров
  • Новини

Четири наследнички делят богатството на Алексей Петров

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
dgfngngnergerg.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След убийството на застрахователния бос. Две жени и две дъщери прибират милионите от десетки компании, фирмени дялове и банкови сметки

Ще има ли женска битка за наследството на Алексей Петров! След убийството на бившата барета все повече се повдига въпросът кой ще прибере авоарите му! Две жени и две дъщери се очаква да се включат в борбата за милионите, които Петров оставя като имоти, банкови сметки и фирмени дялове. Това показа проверка на „България Днес“.

Приживе екссъветникът в ДАНС успява да изгради застрахователна империя за стотици милиони. Като се добавят свързаните с нея фирми, имуществото набъбва още повече. Петров е основател в редица емблематични компании и сдружения. Бившата барета е определяна като едно от най-знаковите лица на прехода, които са се превърнали в ключови фигури в бизнеса и политиката.

Бизнес историята на Алексей Петров започва още през 90-те години на миналия век, когато той е съдружник в един от ранните силови застрахователи „Аполо и Болкан“, с известни лица Румен Николов-Пашата и Златомир Иванов-Баретата. По-късно партньорите си разпределят пазарния дял, а Петров основава нова компания, „Спартак“, с няколко спортни клуба, охранителни компании и негови колеги от Съюза на бившите барети. След няколко трансформации дружеството се превръща в един от лидерите на застрахователния пазар, който само за м.г. обявява над 440 млн. лв. премиен приход.

Разделянето на застрахователния бизнес белязва отношенията на Петров с една от някогашните групировки – СИК и нейните представители. „Имам сериозни заплахи от СИК“, казва през 2000 г. Алексей Петров на официалната си съпруга Мариана. По професия тя е счетоводител и отговаря за семейните финанси, а преди това работи като продавачка на щанда за обувки в ЦУМ. Двамата с Алексей имат дъщеря Иглика, която работи в чужбина в областта на правото. Към момента Мариана движи три фирми за търговия, преработка на селскостопанска продукция и реекспорт.

Кой беше Алексей Петров – барета, спортист, бизнесмен

Семейните отношения между съпрузите се влошават, но двамата така и не се развеждат, въпреки че в живота на бившата барета се появява нова жена, разкриват запознати.

Ива Павлова се запознава с Алексей навремето покрай Съюза за стопанска инициатива на гражданите. Преди да поеме част от впечатляващия бизнес на приятеля си, тя продава самолетни билети в офис срещу Народното събрание. В публикации за ъндърграунда се пише, че е била любовница на митичния Фатик. Петров решава да я вземе при себе си като касиер на „Спартак“. Така срещите им започват първоначално по служебна линия.

Павлова се превръща в дясната ръка на Алексей Петров и голямата му слабост. Ражда му дъщеря Диляна, която е кръстена на майката на бившия командос. Момичето вече е на около 25 г. и притежава две фирми. Едната е „Соломон груп“ за консултантски услуги, а другата е „Тора Сълюшънс“ за електронна търговия и уеб дизайн.

Майка й Ива оцелява при стрелбата срещу Петров през 2002 г. на басейна „Спартак“. Босът и бодигардът му са ранени, но тя се отървава с драскотини. Оттогава минава в сянка и избягва да придружава любимия си по заведения или светски събития. След това се превръща в успешна бизнес дама. Близки до двойката я описват като интелигентна, комбинативна и амбициозна. Тя поема бизнеса на половинката си, докато Петров е в ареста по разследването „Октопод“.

Справка в Търговския регистър показва, че Ива Павлова участва в управлението на 7 фирми, една от които е застрахователна компания „Лев инс“. Под контрола й са 50 търговски дружества – охранителни фирми, мандри, мебелни цехове, таксиметрови компании, туристически фирми, ресторанти. Бизнес дамата притежава фирма АС БГ ЕООД, която има дял в таксиметровата компания „Такси-с-експрес“, чиято собственост са такситата 1280.

Бизнес империята включва и много други компании в различни сектори – пенсионно и животозастраховане, охранителни фирми, дружество за управление на автомобилни паркове и джипиес оборудване, за оборудване на хлебозаводи, производство на биохрани и др.

Самият Петров не крие връзката си с Ива, с която живее повече от 25 г., и в една от последните си медийни изяви нарича „Лев инс“ „много успешен семеен бизнес“. Ако не е направил специално завещание, очаква се половината от авоарите, които са на негово име, да отидат в ръцете на законната му половинка Мариана. Другата половина би трябвало да се раздели на двете му деца. Но дали ще стане точно така, или ще има борба за милионите, тепърва ще се разбере.

От таен агент до кандидат за президент

Освен бизнесмен Алексей Петров е и популярна обществена фигура. Той е бивш служител и агент под прикритие на контраразузнаването, бивша барета от Специализирания отряд за борба с тероризма, но в последно време става преподавател по „Фирмена сигурност“ в УНСС и основател на катедра „Киберсигурност“ в Пловдивския университет.

Ролята му в обществения живот е важна и заради влиянието му покрай Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Работодателската организация в началото на т.г. беше в основата на блокираните промени в Кодекса за застраховането. Те бяха част от ангажиментите на България за влизането й в еврозоната.

След обвиненията по делото „Октопод“ се пробва като кандидат за президент, но събира малко гласове. В последните месеци се изявява като експерт с активна гражданска позиция. Участва в протест срещу скандален обиск на заведение в Пловдив.

В интервю казва, че би се върнал в ДАНС, за да се грижи за икономическата сигурност на страната. Приближени до Петров коментират, че именно обществената му роля напоследък може да е причина за убийството. Говори се, че босът е планирал да се върне в службите и да изсветли биографията си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашо Кадиев забогатя внезапно след напускането на БТВ: Харчи като луд
Next: Колите на депутатите: Бойко Рашков подкара Тесла за 105 бона, Стою Стоев си взе Мерцедес за без пари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.