Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чеченски бойци са превзели най-голямата военна база в Украйна. Кадиров обявил награда за главата на всеки командир на нац.бат
  • Новини

Чеченски бойци са превзели най-голямата военна база в Украйна. Кадиров обявил награда за главата на всеки командир на нац.бат

Иван Димитров Пешев март 5, 2022
ramznaanakadirov.jpg

Чеченски бойци са превзели най-голямата военна база в Украйна и са разгромили украински батальон. Това разказа в Телеграм лидерът на руската Чеченска република Рамзан Кадиров, цитиран от ТАСС.

Чеченски командоси под командването на Хусейн Межидов „продължават да развиват успехите си“ в Украйна, заявява Кадиров. Според Межидов „е разгромен цял батальон (украински) националисти“ и над 2500 от тях „са избягали без съпротива“, добавя той.

Киев е обкръжен. Одеска област се отцепва, операцията почна.Почнаха преговорите между РУ/УКР длг. в Белорусия. Чеченците разбили нац.бат и пленили най-голямата военна база в Укр. Кадиров обяви награда за главата на всеки командир на нац.бат по 500 000$ :
“ Объявляется награда за головы командиров украинских националистов: бандеровцев, „Азова“, дудаевского батальона шайтанов “

Според лидера на Чечения в складовете на територията на превзетата украинска база са открити „огромни количества оръжия, боеприпаси, а също и модерна бронирана техника“.

Кадиров обяви и награда „за командирите на украинските бойни формирования от националисти и бендеровци като „Азов“, батальона „Шейтаните на Дудаев“ Съобщението се разпространява на социалните медии на Кадиров.

„Казвам това не като служител, а като доброволец от името на патриотите на Русия, същите доброволци, които имат финансови възможности и които са изразили желание да плащат по 500 хиляди долара за главата на всеки командир“, казва съобщението.

„Апелирам към ръководството на въоръжените сили на Украйна и Службата за сигурност на Украйна: вие сте по-образовани и грамотни хора, трябваше да разберете ситуацията и да застанете рамо до рамо с руските части, за да изхвърлите злото на нацистките чакали спиртни напитки от територията на Украйна.

Но по някаква причина вие се страхувате повече от бендеровците. Не се страхувайте от тях! До руските военни не бива да се страхувате. Напротив, вие ще ускорите само процеса без загуби в редиците на армията и цивилното население, без унищожаването на градовете“, каза ръководителят на Чечня.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 8-годишно момченце почина 3 дни след положителна проба за вируса
Next: Изтече първото обсъждано име на партията на Стефан Янев

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.