Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Човекът, когото смъртта забрави – вече е на повече от 180 години
  • Новини

Човекът, когото смъртта забрави – вече е на повече от 180 години

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
caskcaskvkasboaohash.png

За подобни случаи сме чели единствено в библията – хора, доживели до 100 и много повече години. Днешният ни герой, обаче, е съвсем реален и живее в Индия. Дали е най-възрастният човек в света? Ето историята му:

„Аз съм най-старият човек на света, роден съм преди 181 години. Смъртта е забравила за мен“.

Името му е Махашта Мураши , той е обущар от Варанаси в Северна Индия. Той твърди, че е роден през 1835 г. и е живял 181 години. Ако това е вярно, тогава този човек е един от най-старите хора в света и в историята на човечеството. По-стара от него е само дълголетната мама Ефишо, родена преди 191 години в Нигерия, но нейната история не е потвърдена със сигурност.

Индийските власти и документите за самоличност потвърждават думите на Мураши. Но лекарите не могат да го потвърдят, защото последният лекар, който го е преглеждал, умира през 1971 година

Не изпускай тези оферти:

Според съобщения в медиите, обущарят е роден в Бангалор на 6 януари 1835 година. След това, през 1903 г., той се премества във Варанси, където работи до пенсионирането си на 122 години.

– „Аз надживях внуците си, които отдавна са починали. Изглежда, че смъртта напълно забрави за мен. Не съм си и мислил, че ще доживея до 150 години, какво остава за 170. Вероятно съм безсмъртен. И това ми дава неописуемо удоволствие”, казва философски мъжът.

Източник: За Жената

Още интересни статии:

Първият от изследователите, който обърна внимание на факта, че кръвта е разделена на групи, е Карл Ландщайнер (1868-1943), учен от Австрия. Той направи своето откритие с настъпването на 20-ти век.

От този момент бяха предложени различни варианти за метода за класифициране на кръвните групи, но в крайна сметка те се спряха на системата AB0, припомня Новини 0.

Символът „0“ обозначава кръвта от първата група, „A“ – втората, „B“ – третата. Четвъртата е открита малко по-късно, тъй като е много рядка група и са я обозначили със символите „АВ“. Освен това кръвта може да се различава и по Rh фактор – той може да бъде както положителен, така и отрицателен.

Какво показаха изследванията на японски учени?

През последните години японски учени проведоха кръвни изследвания, за да установят дали групата има ефект върху продължителността на живота на човек. Досега никой не е дал категоричен отговор на този въпрос, но има статистически данни, че в зависимост от кръвната група хората могат да развият определени заболявания.

Хората с кръвна група А по-често се диагностицират със заболявания, засягащи ендокринната система, диабет, умора. Те са по-склонни да страдат от стрес и вирусни заболявания.

Ако човек има В кръвна група, тогава ишиасът и сърдечно-съдовите заболявания по-често се усещат.

Проучванията показват, че хората с кръвна група АВ са по-склонни да имат вродени сърдечни заболявания, но инфекциозните заболявания най-често ги заобикалят.

Учени от Харвард нарекли хората с тази кръвна група „мутанти“. Смята се за най-младата – тя е на не повече от 1500 години, а това е смесица от втора и трета група с всичките им положителни и отрицателни качества.

Хората, чиято кръвна група е 0, страдат по-малко от сърдечно-съдови заболявания и някои други. Именно те, според учените, са дълголетници.

Как първата кръвна група предпазва от коронавирус?

Датските експерти, в допълнение към всичко по-горе, не толкова отдавна успяха да установят, че носителите на кръвна група „0“ са по-малко склонни от другите да се заразят с коронавирусна инфекция.

Проучени са данни за 473 000 субекта и техните тестове за коронавирус. Заразени са предимно хора с втора, трета и четвърта кръвна група.

При хора с кръвна група „0“ случаите на коронавирусна инфекция са много редки. Това пише в научното издание Blood Advances. Учените обясняват този факт с липсата на първата група еритроцитни антигени в кръвта и именно чрез тях вирусът навлиза в тялото.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този мъж от Якоруда няма зрение, но лекува всички и вдига хора от инвалидни колички без пари
Next: Проф. Рачев каза защо времето ни наказа така и посочи животоспасяващото правило при буря

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.