Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Човекът, когото смъртта забрави – вече е на повече от 180 години
  • Новини

Човекът, когото смъртта забрави – вече е на повече от 180 години

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
caskcaskvkasboaohash.png

За подобни случаи сме чели единствено в библията – хора, доживели до 100 и много повече години. Днешният ни герой, обаче, е съвсем реален и живее в Индия. Дали е най-възрастният човек в света? Ето историята му:

„Аз съм най-старият човек на света, роден съм преди 181 години. Смъртта е забравила за мен“.

Името му е Махашта Мураши , той е обущар от Варанаси в Северна Индия. Той твърди, че е роден през 1835 г. и е живял 181 години. Ако това е вярно, тогава този човек е един от най-старите хора в света и в историята на човечеството. По-стара от него е само дълголетната мама Ефишо, родена преди 191 години в Нигерия, но нейната история не е потвърдена със сигурност.

Индийските власти и документите за самоличност потвърждават думите на Мураши. Но лекарите не могат да го потвърдят, защото последният лекар, който го е преглеждал, умира през 1971 година

Не изпускай тези оферти:

Според съобщения в медиите, обущарят е роден в Бангалор на 6 януари 1835 година. След това, през 1903 г., той се премества във Варанси, където работи до пенсионирането си на 122 години.

– „Аз надживях внуците си, които отдавна са починали. Изглежда, че смъртта напълно забрави за мен. Не съм си и мислил, че ще доживея до 150 години, какво остава за 170. Вероятно съм безсмъртен. И това ми дава неописуемо удоволствие”, казва философски мъжът.

Източник: За Жената

Още интересни статии:

Първият от изследователите, който обърна внимание на факта, че кръвта е разделена на групи, е Карл Ландщайнер (1868-1943), учен от Австрия. Той направи своето откритие с настъпването на 20-ти век.

От този момент бяха предложени различни варианти за метода за класифициране на кръвните групи, но в крайна сметка те се спряха на системата AB0, припомня Новини 0.

Символът „0“ обозначава кръвта от първата група, „A“ – втората, „B“ – третата. Четвъртата е открита малко по-късно, тъй като е много рядка група и са я обозначили със символите „АВ“. Освен това кръвта може да се различава и по Rh фактор – той може да бъде както положителен, така и отрицателен.

Какво показаха изследванията на японски учени?

През последните години японски учени проведоха кръвни изследвания, за да установят дали групата има ефект върху продължителността на живота на човек. Досега никой не е дал категоричен отговор на този въпрос, но има статистически данни, че в зависимост от кръвната група хората могат да развият определени заболявания.

Хората с кръвна група А по-често се диагностицират със заболявания, засягащи ендокринната система, диабет, умора. Те са по-склонни да страдат от стрес и вирусни заболявания.

Ако човек има В кръвна група, тогава ишиасът и сърдечно-съдовите заболявания по-често се усещат.

Проучванията показват, че хората с кръвна група АВ са по-склонни да имат вродени сърдечни заболявания, но инфекциозните заболявания най-често ги заобикалят.

Учени от Харвард нарекли хората с тази кръвна група „мутанти“. Смята се за най-младата – тя е на не повече от 1500 години, а това е смесица от втора и трета група с всичките им положителни и отрицателни качества.

Хората, чиято кръвна група е 0, страдат по-малко от сърдечно-съдови заболявания и някои други. Именно те, според учените, са дълголетници.

Как първата кръвна група предпазва от коронавирус?

Датските експерти, в допълнение към всичко по-горе, не толкова отдавна успяха да установят, че носителите на кръвна група „0“ са по-малко склонни от другите да се заразят с коронавирусна инфекция.

Проучени са данни за 473 000 субекта и техните тестове за коронавирус. Заразени са предимно хора с втора, трета и четвърта кръвна група.

При хора с кръвна група „0“ случаите на коронавирусна инфекция са много редки. Това пише в научното издание Blood Advances. Учените обясняват този факт с липсата на първата група еритроцитни антигени в кръвта и именно чрез тях вирусът навлиза в тялото.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този мъж от Якоруда няма зрение, но лекува всички и вдига хора от инвалидни колички без пари
Next: Проф. Рачев каза защо времето ни наказа така и посочи животоспасяващото правило при буря

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.