Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чували ли сте за Али Реза Ефенди, баща е на известен политик
  • Новини

Чували ли сте за Али Реза Ефенди, баща е на известен политик

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
efqefqbasbas.png

Али Реза Ефенди е име, което е познато на малцина. Някои от вас може да го свързват с персонаж от определен сериал заради близостта на името му, но в случая не говорим за него. Става въпрос за бащата на един от най-известните политици на Балканите. Днес ще говорим повече за него и за семейството на този легендарен политик, който се смята за баща на турската нация, пише Poznanieto.bg.

Али Реза Ефенди – бащата на Мустафа Кемал Ататюрк

Ако погледем официалната информация в интернет по темата, бащата на Ататюрк е родом от село Коджаджик, което се намира най-северозападната част на Македония. Това се било определено почти като изцяло турско село, но на практика е смесено между българи и турци.Така или иначе,Али Реза Ефенди няма много информация.

 

Смята се, че е живял в село Себища и по-късно се мести Солун, където е бил част от местния орган за опазване на обществения ред и секретар на местни доброволчедки организации. Замимавал се е с търговия на дървесина. За съжаление той умира, когато синът му Мусфата е само на 7 години.

Какво не знаем за семейството на Ататюрк

За майка му – Зюбейде ханъм е още по-трудно да се намери информация. Тя е родом от помашкия край Голо Бърдо. Българиският изследовател Христо Красин в своята книга “Има ли турци в България” смята, че Ататюрк е роден село Себища, област Голо Бърдо. Там той твърди, че там живеели българи мохамедани, а единствено ходажата знаел малко турски.

Това е и твърдениеот на руския учен Афанасий Селишев. Тези данни можем да потвърдим и от българския разузнавач Сребрен Поппетров, който в свой доклад от началото на 30-те години на миналия век разказва, че е посетил родното място на Ататюрк. Там се е срещнал с хора, които твърдели, че са негови роднини.

Освен това не успял да се разбере с тях на турски език, тъй като никой не го говорел, а приказвали само на български. Поппетров твърди, че местните жители му разказали за Али Реза Ефенди, който искал да завърти търговия, но смятал, че ще е по-успешна в Солун. Понаучил малко турски от ходжата и заминал със семейството си там.

В интервюто си за вестник Утро  от 22 октомври 1931 година, Ататюрк признава своята голяма любов към България. Той споменава, че като малък е другарувал почти само с българчета в Солун. Това е сериозен аргумент в подкрепа на тезата, че майчинияг му език е бил български. Иначе трудно ще си представим как е успявал да комуникира па подобна възраст с местните българи.

От друга страна, всички знаем, че в Солун е имало голяма българска общност, но по това време различните народи са живели в различни махали. Трудно е да си представим как малкият Мустафа е ходил специално до българските махали, за да си играе с българчетата. Най-логичният вариант е да приемем, че българския му е майчиният език.

Това е и причината да бъде изпратен преди Балканската война като военно аташе в България. Там той прави впечатление на лице, което говори перфектно български и не се затруднява с комуникацията. По този начин трудно се владее чужд език, колкото и добре да се знае.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бомбата е факт: Вътрешният министър иска тези 15 глави, трусът е голям
Next: Демерджиев разкри целта на чистката в МВР

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.