Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Чували ли сте израза „Никакво желание не ви е дадено отделно от силата, която ви позволява да го изпълните“?
  • Без категория

Чували ли сте израза „Никакво желание не ви е дадено отделно от силата, която ви позволява да го изпълните“?

Иван Димитров Пешев декември 15, 2025
Screenshot_6

Чували ли сте израза „Никакво желание не ви е дадено отделно от силата, която ви позволява да го изпълните“?

То е 100% вярно. Бог е създал този свят по такъв начин, че за всяко желание, което имате в момента тук и сега, ви се дава енергия, достатъчна за изпълнение на това желание. Следователно хармоничният, здрав човек винаги е пълен с енергия.

Защо тогава има моменти, в които нямате сила или желание да направите каквото и да е? Все едно са ви извадили батерията.

Работатата е там, че вие ​​непрекъснато хабите енергията си. И просто не го забелязвате!

Ето 3-те основни крадци на енергия:

1. Емоциите
Емоциите са много енергоемка материя. Особено негативните, като: негодувание, осъждане, безпокойство, страх, съжаление, самобичуване и др. И когато изпитвате тези емоции, изгаряте енергията си като дърва за огрев в огнище.

Най-тъжното е, че хората често структурират живота си по такъв начин, че продължават да изпитват познати емоции. За съжаление, докато продължавате да бъдете емоционални, в живота ви ще има постоянна липса на енергия.

2. Токсичните хора
Това са хората, които живеят в триъгълника на Карпман, в една от трите позиции: жертва, агресор или спасител. А също са и онези хора, които не споделят идеята „Аз съм добре и светът е добре“. Все нещо не им е наред.

Такива хора се наричат ​​още „енергийни вампири“. Това не е случайно, защото тяхната основна цел е да изсмукват енергията ви. Могат да се преструват на жертва, за да привлекат съжаление, или да ви нападат, за да ви изтощят емоционално.

Във всички случаи, най-доброто, което можете да направите, е да ограничите или прекратите контакта с тях, за да запазите собствената си енергия.

3. Недовършената работа
Ако станете емоционални, вместо да действате, ще имате недовършена работа. Ако играете на триъгълника на Карпман, вместо да се занимавате със собствената си работа, ще имате трупане на недовършена работа. И когато тази купчина неща стане голяма, ще започне да ви мачка като бетонна плоча.

Какво ви предлагам да направите сега: запишете 10 незавършени задачи, които ви идват първо на ум. Малки или големи – няма значение. Важното е намерението незабавно да се сложи край на тези неща. И започнете да правите тези неща едно по едно.

Първата задача ще бъде трудна за изпълнение, но ще забележите, че енергията ще започне да се увеличава, докато се движите през списъка.

Рецептата „Как да повишите енергийните си нива“ е доста проста:
Спрете да бъдете емоционални относно случващото се.
Премахнете или сведете до минимум комуникацията с токсични хора.
Съсредоточете се върху текущите задачи и започнете да ги изпълнявате една след друга.

Ако направите това, животът ви ще се изпълни с енергия, движение и ще започне да цъфти като цвете в ръцете на умел градинар. ❤️

 

Източник: https://svobodnazona.com/

Continue Reading

Previous: Малко хора осъзнават, че първите минути след събуждане имат силата да променят не просто деня, а цялото ни дългосрочно здраве.
Next: Любопитен момент в „Сделка или не“. Жена остана с кутии с 2500 и 100 000 лв. Ето какво стана:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.