Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудеса не спират да се случват в това красиво родопско село
  • Новини

Чудеса не спират да се случват в това красиво родопско село

Иван Димитров Пешев юни 27, 2023
chqtqwtwwwrsra.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Чудеса не спират да се случват в селото на Капитан Петко войвода. Древно поверие гласи, че ако болен човек остави на дърво в близката гора дрехата си, там ще останат и болестите и проблемите му.

Преди това обаче трябва да извърши очистване и да премине през серия от ритуали, в това число и да стигне пеша или да бъде занесен до чудодейната гора с дрехите.

Селото обаче не е добре познатото от туристическите маршрути Крибул, но пак се намира в този район и се нарича Долен, намира се в община Сатовча.

Викат му селото на Петко войвода, защото навремето тук е сниман филмът за него, в който главната роля изпълнява Васил Михайлов. В Долен е запазена и къщата на екранния войвода, в която са правени голяма част от снимките. Иначе селото е архитектурен резерват в Западните Родопи, на 28 километра от Гоце Делчев.

Резерватът обхваща няколко десетки сгради, които са паметници на културата и всъщност са т. нар. Задна махала. Характерни за къщите в Долен са издадената част от горния етаж и украсата с дърворезба по таваните.

Сред забележителностите в селото е и църквата „Св. Никола“, построена през 1834 г., която впечатлява с иконостаса и иконите си. Самата църква се смята за чудодейно място. Там често се молят поклонници от цялата страна, някои идват чак от Америка и Австралия.

Американско семейство преди години пристигнало, дарило храма, молило се всеки ден по няколко пъти на иконите, най-вече на Дева Мария. И след 17 години безплодни опити да си направят детенце накрая го заченали именно в Долен, разказва „Ретро“.

Местните разказват и още множество истории за чудотворните свойства на иконите в черквата. Самата камбана няколко пъти е била крадена в новото време. Накрая доленци събират средства, събират си и медените съдове, като ги дават за претопяване и правят нова, която е два пъти по-тежка и с два пъти по-хубав по техните думи звук.

От древни времена в Долен битуват поверия, че горите и чукарите около селото се обитават от духове и лековити природни сили. Но някои от тях са опасни и могат да вземат живот със същата сила, с която даряват още дни. Наоколо има множество древни находки още от тракийско и по-новото римско време.

В средата на миналия век селото е процъфтявало, имало над 2800 жители, днес са около 300 – гледали са се над 50 000 овце от уникална местна порода. Във всяка къща на вертикални станове са се тъкали вълнени покрови. Някога на пазара в Долен са идвали търговци, някои дори с камилите си чак от Египет. Долен е разположено на 1000 метра надморска височина, името му идва от дол, защото е закътано между върховете наоколо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къде да скриете пари у дома: Най-добрите и сигурни скривалища
Next: Индийските мъдреци препоръчват задължително да пазите в тайна тези 7 неща

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.