Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудодейната рецепта на проф. Генчо Начев за желязно сърце
  • Новини

Чудодейната рецепта на проф. Генчо Начев за желязно сърце

Иван Димитров Пешев април 7, 2023
dasdasktyoasiyaskyas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Над 60% от българите умират от сърдечносъдови заболявания, сочи статистика, оповестена
от Дружеството на кардиолозите в България. 80% от инфарктите могат да бъдат предотвратени
при добра профилактика и лечение. Традиционно се казва, че две трети от смъртните
случаи в България се дължат на сърдечносъдови заболявания, т.е. около 60-65 хиляди
смъртни случая.

Горе-долу подобен е процентът в цял свят. Това е глобален проблем.
Идеята, че могат да бъдат намалени с 20% до 2020 г., е задача, която си поставят
много дружества. Всяка смърт от сърдечносъдови заболявания преди 65-годишна възраст
е преждевременна, т.е. тя е можело да бъде предотвратена.

 

Изтъкнатият и уважаван български сърдечен хирург проф. Генчо Начев предписва
на своите пациенти рецепта от народната медицина, с която могат да избегнат операции
и сърдечни проблеми. Тази рецепта проф. Начев научил от свой колега от клиниката
в Бад Ойнхаузен. Винаги я препоръчвал, за да помогне на своите пациенти, които
имат проблеми със сърцето, защото е наясно, че никоя външна интервенция в човешкото
тяло не е желателна.

 

Приложението на рецептата на проф. Начев е при следните патологии: когато имате
втвърдяване на кръвоносните съдове вследствие на старост или на висок холестерол;
когато в кръвоносните съдове, които влизат и излизат от сърцето, се е образувала
и натрупала шлака.

В този случай през тях не може да протича онова количество
кръв, което е необходимо. Подобна патология води след себе си и други здравословни
проблеми и увреждания на сърцето. За да се позволи на кръвта да циркулира нормално,
в кръвоносните съдове трябва да се сложи подходящ стент, който да ги разшири –
да се извърши коронарография от инвазивната кардиология. Целебната рецепта обаче
гарантирано предотвратява оперативната намеса.

 

Необходимите съставки за нея са 5 лимона и 30 обелени скилидки чесън. Първо измивате
лимоните и ги режете на малки парченца заедно с корите, като махате семките. Големите
скилидки чесън можете да нарежете на по 2 или 3 части. Смилате ги на каша в блендера
и ги заливате с 1 литър студена вода. Слагате на котлона и държите съда върху
него до първото им завиране. Отнемате и оставяте сместа да изстине. Прецеждате
през фина цедка или през марля. Наливате в стъклен буркан с винт и съхранявате
в хладилника. Приемът на лекарството се извършва два пъти. Преди хранене на обяд
и преди вечеря изпивате по 1 малка чашка за ракия.

 

Не хапвате храна 20 до 30 минути след това, за да може лекарството да въздейства
върху организма, и след това се храните.

Приемате по този начин 3 седмици. Лекарството
най-вероятно няма да ви стигне, затова ще се наложи да приготвяте нова доза всеки
път, когато го изразходите. Правете 8 дни почивка и отново започнете прием в продължение
максимум на 3 седмици. Ако искате да направите следващ курс на лечение, трябва
да изчакате до следващата година.

 

Как всъщност работи илачът? Проф. Начев обяснява, че той въздейства върху натрупаната
шлака в кръвоносните съдове, като я разгражда.

 

Когато тя бъде премахната, нормалното
количество кръв започва да циркулира и по този начин много по-бързо до клетките
достигат кислород и хранителни вещества, а отпадните продукти излизат. Освен това
кръвоносните съдове, които са били втвърдени, започват да стават все по-еластични,
а тяхната еластичност е благоприятна и за циркулацията на кръвта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я Кристина убита с 2 куршума в тялото, оставила бележка да търсят Калоян, ако изчезне
Next: Прекалено е: Агнешкото скочи до 120 лева килото

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.