Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудото в турския град Ерзин – градът, който смъртта и разрушенията заобиколиха! Без нито една жертва и срутена сграда
  • Новини

Чудото в турския град Ерзин – градът, който смъртта и разрушенията заобиколиха! Без нито една жертва и срутена сграда

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2023
kememtamstmasmtas.png

Смъртта и разрушението заобиколиха турският град Ерзин.

Този малък град в южната турска провинция Хатай е оазис на безопасност и нормалност, докато животът в целия регион е преобърнат от земетресението миналата седмица .

Турският град Ерзин се намира в провинция Хатай – една от най-засегнатите от земетресението. Там обаче няма нито една срутена сграда и никакви жертви сред 42-те хиляди жители, съобщава АРД.

Заслугата за това е на кмета на града – Йокеш Елмазоглу.

Пред турски телевизионни канали той обяснява, че никога не е позволявал в града му да се строят незаконни сгради. „Понякога хората се гневяха и подигравателно ме питаха дали съм единственият честен кмет в страната. Сега съвестта ми е чиста“, казва Елмазоглу.

Земетресението в Турция

В Турция има немалко незаконни сгради, чиито строители сега попадат под ударите на закона. Над 130 души вече са задържани по обвинения в нелегално строителство, съобщава Асошиейтед прес. Един от основните проблеми обаче е, че преди избори на тези строители са се издавали „амнистии“ за незаконните постройки, обяснява АРД. В голяма част от случаите на законно построени сгради се добавят надстройки от по няколко етажа. Позволението за подобни незаконни строежи е равносилно на убийство, обяснява пред германската медия Еюб Мухджу от турска организация на инженерите и архитектите.

Проблеми и със законното строителство

На някои места срутените сгради дори са строени според изискванията за безопасност при земетресения, но проблемите се крият другаде. Например в мястото, където е издигната сградата – на някои локации почвата е твърде мека и поддава на напрежението. Другаде пък в конструкциите на зданията са допуснати пропуски.

Инженерът Мухджу обяснява пред АРД, че понякога материалите, с които се строи, са просто неподходящи. Според експерта това личи по сградите, където и бетонът се е сринал. Освен това регулациите в момента изискват да се строи с гофрирани железни пръти, а не с гладки – много сгради обаче са изградени именно с по-неподходящите.

Кметът на Ерзин Елмазоглу признава, че и в неговия град има незаконно построени сгради. Но онези, които са отговорни за строежите, са били редовно подвеждани под наказателна отговорност. „По никакъв начин не съм разрешавал незаконно строителство. Въпреки това имаше някои, които се опитаха. Въпреки че в началото не можехме да ги следим, тъй като нямахме достатъчно хора, по-късно ги докладвахме на прокуратурата и взехме решения за събаряне на сградите“, обяснява той пред турския вестник „Хюриет“.

Проверки на всички сгради

Сега в Ерзин всички сгради, които са непокътнати, ще бъдат проверени една по една – както ще се случи и в районите с разрушения, обяснява АРД. Турските екипи, сформирани за целта, се състоят от общо 1000 инженери и инспектори. В Ерзин те ще имат дори повече работа от другаде, защото трябва да се уверят, че сградите, които не са пострадали, още са безопасни.

Министерството на правосъдието на Турция обяви в събота, че планира да създаде и бюра за разследване на престъпления, свързани със земетресения, съобщава „Асошиейтед прес“. Бюрата ще имат за цел да идентифицират изпълнители и други лица, отговорни за строителни пропуски, да събират доказателства и да инструктират експерти, включително архитекти, геолози и инженери, както и да проверяват разрешителните за строеж и обитаване.

 

Continue Reading

Previous: ЦСКА излязоха с покъртителни подробности как Петър Жеков е починал
Next: Дядо едно време ми казваше, че като мъж имам две задължения всяка сутрин.. Благодаря ти дядо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.