Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудото на живота: Майка и дъщеря родиха заедно
  • Новини

Чудото на живота: Майка и дъщеря родиха заедно

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
dsayaskhaskyasoyhasiyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Неаполитанките Мара и Паола са майка и дъщеря, съответно на 35 и 20 години. С разлика от 24 часа в болницата “Антонио Кардарели“ двете родиха отрочетата си. Така Мара се сдоби с дъщеря и внук, а Паола със сестра и син.

Новородените се казват съответно Футура и Джовани и са на една възраст, въпреки че Футура е леля на Джовани. И четиримата са в една и съща болнична стая в родилното на “Кардарели“ и тя е украсена в синьо и розово, за да посрещне на бял свят мъжката и женската рожба

Когато преди 20 години Мара Бароне ражда Паола, тя е едва 15-годишно момиче, пише „24 часа“.

“Бях малка, но направих всичко възможно да отгледам дъщеря си както трябва и нищо да не ѝ липсва“, казва неаполитанката пред в. “Кориере дела сера“. Майката и дъщерята почти “отрасват“ заедно, като се има предвид малката разлика във възрастта им. Преживяното от двете в момента Мара определя като нещо “изключително и уникално“.

Всички във фамилията обаче са на “младежка“ възраст. Прадядото на новородения Джовани, с други думи бащата на Мара, е на 60 години. Прачичовците му пък са на под 50 години. Джовани е 3,4 кг, а леля му Футура е по-тежичка – 3,8 кг.

Ражданията не са с предварително насрочена дата – и двете бебета идват на белия свят по естествен начин. Те, както и майките им, са в отлично състояние, уверява шефът на отделението д-р Клаудио Сантанджело.

Футура се ражда малко по-рано от предвиденото. Мара, по професия биоложка, става майка за втори път, а 24 часа по-късно – и баба. Тя и дъщеря ѝ Паола сега са една до друга в майчинството си, така както са били през цялото време заедно и в бременността си. Това се дължи на факта, че живеят всички заедно във фамилната си къща в Мелито ди Наполи.

На най-горния етаж живее Лучия – майка на Мара, баба на Паола и прабаба на Джовани. На практика тя е отгледала и Мара, и дъщеря ѝ Паола, като се има предвид, че по онова време Мара е била още ученичка. Тя ходела на училище до 15-ия ден преди да роди Паола.

Две седмици по-късно пък се върнала да продължи образованието си, докато Лучия гледала бебето ѝ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Kaufland и Lidl с важно съобщение, ще раздават ваучери
Next: Ето какво добавям в бурканчето, за да получа гъсто и плътно кисело мляко с нож да го режеш! Нищо общо с купешкото

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.