Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудото на живота: Майка и дъщеря родиха заедно
  • Новини

Чудото на живота: Майка и дъщеря родиха заедно

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
dsayaskhaskyasoyhasiyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Неаполитанките Мара и Паола са майка и дъщеря, съответно на 35 и 20 години. С разлика от 24 часа в болницата “Антонио Кардарели“ двете родиха отрочетата си. Така Мара се сдоби с дъщеря и внук, а Паола със сестра и син.

Новородените се казват съответно Футура и Джовани и са на една възраст, въпреки че Футура е леля на Джовани. И четиримата са в една и съща болнична стая в родилното на “Кардарели“ и тя е украсена в синьо и розово, за да посрещне на бял свят мъжката и женската рожба

Когато преди 20 години Мара Бароне ражда Паола, тя е едва 15-годишно момиче, пише „24 часа“.

“Бях малка, но направих всичко възможно да отгледам дъщеря си както трябва и нищо да не ѝ липсва“, казва неаполитанката пред в. “Кориере дела сера“. Майката и дъщерята почти “отрасват“ заедно, като се има предвид малката разлика във възрастта им. Преживяното от двете в момента Мара определя като нещо “изключително и уникално“.

Всички във фамилията обаче са на “младежка“ възраст. Прадядото на новородения Джовани, с други думи бащата на Мара, е на 60 години. Прачичовците му пък са на под 50 години. Джовани е 3,4 кг, а леля му Футура е по-тежичка – 3,8 кг.

Ражданията не са с предварително насрочена дата – и двете бебета идват на белия свят по естествен начин. Те, както и майките им, са в отлично състояние, уверява шефът на отделението д-р Клаудио Сантанджело.

Футура се ражда малко по-рано от предвиденото. Мара, по професия биоложка, става майка за втори път, а 24 часа по-късно – и баба. Тя и дъщеря ѝ Паола сега са една до друга в майчинството си, така както са били през цялото време заедно и в бременността си. Това се дължи на факта, че живеят всички заедно във фамилната си къща в Мелито ди Наполи.

На най-горния етаж живее Лучия – майка на Мара, баба на Паола и прабаба на Джовани. На практика тя е отгледала и Мара, и дъщеря ѝ Паола, като се има предвид, че по онова време Мара е била още ученичка. Тя ходела на училище до 15-ия ден преди да роди Паола.

Две седмици по-късно пък се върнала да продължи образованието си, докато Лучия гледала бебето ѝ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Kaufland и Lidl с важно съобщение, ще раздават ваучери
Next: Ето какво добавям в бурканчето, за да получа гъсто и плътно кисело мляко с нож да го режеш! Нищо общо с купешкото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.