Свещената богодарувана Митрополия на Кесариани, Виронас и Имитос (Еладска Църква) публикува изявление за Храма на Свети Димитриос във Виронас, където плачеше Иконата Панагия Паригоритиса.
Митрополията свидетелства на своя уебсайт, че на празника Рождество Богородично, на 08 септември 2020 г., по време на четенето на Светото Евангелие, прииждащите вярващи забелязват, че Иконата Панагия Паригоритиса плаче, и те плачат с нея. През следващите дни това се повтаря.
„Според традицията на нашата Църква, такива „знамения“ от Господа касаят само вярващите, а не невярващите. Чудесата Господ изпраща на вярващите, за да затвърдят и подкрепят тяхната вяра и да им помогнат в духовната борба.“ – заяви Високопреосвещеният Митрополит г-н Даниил.
Бог отговаря на нашите молитви. Но понякога Бог мълчи.
Като вярващи всички сме преживели това – или тепърва ще го изпитаме. Може искрено да търсим Бога, но в замяна да усещаме само мълчанието Му. И това мълчание може да бъде трудно, разочароващо, дори мъчително.
Библията разказва историята на човек на име Йов, който бе добре запознат с Божието мълчание. В болката и страданието си той извика към Бога. Той поиска отговори. И продължаваше да пита.
Но през първите 37 глави от книгата на Йов неговите викове за помощ и облекчение са посрещнати само от Божието оглушително мълчание.
Като християни невинаги ще чуваме Божия глас, но от Йов можем да научим няколко практични неща, които да правим, когато изглежда, че Бог мълчи.
Вгледайте се в живота си
Започнете, като се запитате: Има ли някакъв неизповядан грях в живота ми? Уверете се, че нищо не ви пречи да чуете Божия глас.
Псалм 66:18 казва: „Ако не бях изповядал греха в сърцето си, моят Господ нямаше да ме послуша“ (New Living Translation). Това изисква дълбоко вглеждане в живота ни.
Запитайте се: Има ли нещо (или някого), което обичам повече от Бога?
Докато Бог ви напомня за нещата, които ви отдалечават от Него, помолете Го за прошка.
И помнете, няма срам в покаянието. Този акт на вяра е угоден на Бога и възстановява нашето общение с Него.
Приемете Божия авторитет
Признайте, че Бог може да мълчи. Бог не е длъжен да ви отговаря, да ви информира или да ви уведомява за нещо.
„Бог е абсолютно свободен“, казва А. Тоузър в „Познаването на Бога“, „защото никой и нищо не може да Му попречи, да Го принуди или да Го спре. Той може да прави каквото пожелае винаги, навсякъде и завинаги.“
Подобно на нас, Йов беше изправен пред избора да признае – или да отхвърли – авторитета на Бога. В отговор на страданието и загубата му съпругата на Йов му предложи да прокълне Бога и да умре.
Вместо да последва нейния съвет, Йов избра да остави Бога да бъде Бог. „Трябва ли да приемаме само добри неща от ръката на Бог и никога нищо лошо?“ попита той (Йов 2:10).
Приемането на Божия авторитет означава активно доверие в Бога, осъзнаване, че Той контролира и може да Му се има доверие.
„Дори да ме убие“, казва Йов, „аз ще се надявам на Него“ (Йов 13:15). Нищо в живота на Йов, нито в нашия, не се случва без Божието знание и план. Както научаваме в началото на книгата на Йов, Бог беше напълно наясно с всички неща, които щяха да се случат с него. Всъщност Бог даде разрешение на Сатана да направи тези неща в живота на Йов. В нито един момент Бог не се лишава от Своя контрол.
Слушайте какво казва Бог
Въпреки че Бог може да изглежда мълчалив по отношение на конкретна молба или прошение, не забравяйте, че Той е в състояние на постоянна връзка с нас.
Всъщност възможно е вече да имате отговор от Бога. Библията е пълна с конкретни отговори за това кое е правилно и грешно, както и информация за Божия характер и Неговото намерение за нас като Негови деца и Негови последователи.
Така че не забравяйте да се разровите в Божието Слово – Неговото писмено съобщение до нас – за да разберете какво има да каже Той относно проблемите, пред които сте изправени, или въпросите, които задавате.
Докато четете Библията, помолете Бог да ви говори чрез Светия Дух, който живее във вас. Често стихове от Писанието могат да имат ново значение в светлината на настоящите проблеми, пред които сте изправени.
Признайте, че мълчанието може да бъде знак за близост
Мълчанието също може да бъде знак за Божието доверие във вас.
Евангелието от Йоан разказва история за приятелите на Исус Лазар, Мария и Марта. Когато Исус разбра, че Лазар е болен, вместо да се втурне към къщата на Лазар, за да го излекува, той остана там, където беше още два дни (Йоан 11:6). И преди Исус да пристигне във Витания, Лазар умря.
За сестрите на Лазар, Мария и Марта, мълчанието на Исус може да се тълкува като пренебрегване – че Исус не се интересува от тях или не иска да им помогне.
Това отразява много от емоциите, които изпитваме, когато Бог не отговаря веднага на виковете ни за помощ.
Но в мълчанието на Исус ние, заедно с Мария и Марта, сме въвлечени в нова близост с Бога и разбиране на Неговата сила. Четири дни след като умря, Лазар беше възкресен от мъртвите от Исус, показвайки Неговата сила.
„Когато не можете да чуете Бога“, казва Осуалд Чеймбърс в „Всичко от мен за Негова прослава“, „ще откриете, че Той ви се е доверил по възможно най-интимния начин – с абсолютно мълчание, не с мълчание на отчаяние, а с мълчание на удоволствие, защото Той вижда, че сте достойни за още по-голямо откровение.”
Когато се чувствате напълно комфортно с даден човек, възможно е да седите заедно в една стая и да не пророните нито дума.
В любовта мълчанието може да е знак за интимност.
За Йов Божието мълчание също беше резултат от дълбочината на тяхната връзка. Когато Сатана се приближи до Бог, Бог каза: „Обмислил ли си слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята, непорочен и праведен човек, който се бои от Бога и се отвръща от злото?“ (Йов 1:8). Бог избра Йов, защото му се довери.
Продължавайте да говорите с Бога
Само защото Бог изглежда мълчалив, не означава, че трябва да се съмнявате в Него или да спрете да се молите.
Божието мълчание не е разрешение за нас да Му обърнем гръб. Вместо това, то е покана да продължим напред и да Го търсим още по-усърдно.
Псалмистите ни дават пример как да викаме към Бога. Давид каза: „О, Боже мой, денем викам, но Ти не отговаряш, и нощем, но не намирам почивка“ (Псалм 22:2). Йов също непрекъснато вика към Бога, молейки Го да отговори.
В книгата на Йов Бог мълчи. Но в глава 38 Бог отговаря – и задава въпроси на Йов. „Къде беше ти, когато положих основите на земята?“ пита Бог. „Кажи Ми, ако имаш разум“ (Йов 38:4).
Бог контролира вселената и Той ни слуша през цялото време. Той чу виковете на Йов за помощ. С доверие Той изчака идеалното време да говори. Йов получи своя отговор.
Бог отговаря на молитва.