Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЧУДО! Жена зачева след 77 молби към Преподобна Стойна
  • Новини

ЧУДО! Жена зачева след 77 молби към Преподобна Стойна

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
shfdghfhrthtr.png

Нови чудеса пред лика на пророчицата от Златолист
Наближава 140-ата й годишнина

Отец Ангел Кочев: Светица беше, но последно заръча да не разкопават гроба й

Нови чудеса стават в храма “Свети Георги” в село Златолист, където приживе Преподобна Стойна живя и помага с дарбата си на лечител.
Реклама

На 9 септември тази година ще се навършат 140 години от рождението на светицата на народа. Очаква се отново миряните да посетят църквата, в която ще се отслужи водосвет.

“Много са чудесата на Преподобна Стойна, дори книга сме писали на тази тема. Наскоро и аз чух от мои познати чужденци, че им се отключила определена дарба, на някои се дават дечица, оздравяват, като гледат и се молят на лика на лечителката”, казва художникът Пламен Капитански, който най-често рисува пророчицата.

Само преди дни и жена, която държи да е анонимна, дошла да благодари, че детенцето й се излекувало от сериозна болест, след като се помолила на светицата и тя чула молбата й.

“Разказвала съм как преписах на ръка първите 77 молби и за жената, която писа след месец, че е бременна след над десет години чакане. Това даде сили да се продължи три пъти в годината – април, август и декември около датата на кончината на Стойна. Питат ме какво да ти платим в замяна, как да ти се отблагодарим. Аз отговарям: Това няма цена. Помогнете на първия нуждаещ се, който застане на пътя ви. Удовлетворява ме, че след всяко оставяне на молбите, започват да валят благодарности за сбъдвания. Свидетелствата са много и съм сигурна, че тези хора ще застанат с имената си при инициатива за канонизацията на Стойна Димитрова за светица”, смята Стоилка Арсова, която събира чудеса, случили се след молитви към Преподобната.

Приживе самата светица не искала да се разкопава гробът й, а по този начин и няма как да се види дали тялото й е тленно въпреки всички чудеса, които се случват след нейната кончина на 22 декември 1933 г.

“Беше светица за хората, но изключително скромна, сигурно затова не е искала да се правят стъпки за канонизацията й. А и църквата винаги е била против хората, които лекуват и помагат като Ванга и Преподобна Стойна”, казва отец Ангел Кочев, който служи в църквата “Св. Великомъченик Димитър Солунски” в село Ръждак.
Реклама

Той разказва, че след емигрирането от Хазнатар Стойна живее в село Ръждак половин година, преди да се премести в село Долна Сушица (днешен Златолист). В Ръждак остава част от рода й, а другата в Чучулигово.

Преди години Ангел Кочев бе единственият свещеник, извършил водосвет и елеосвещение в дома на баба Ванга, друга наша пророчица. Той искрено вярва, че и двете са правили невероятни неща за българите. Заради това си действие дори отецът бе отлъчен от църквата, а впоследствие отново върнат в лоното й.

Друг последовател на лечителката и човек, написал книга за житието й, е поетът Румен Леонидов. Той също ходи в Златолист да се моли.

“Преподобна Стойна е с висок дух с мисия за България. Пророчица и мъченица, тя е пратеник на Бога за спасение на вярата, за изпитание на пътниците, които си отиват, и за надежда на пътниците, които идват. Който не е посетил скромната й собичка в черквата “Св. Георги Победоносец” в Златолист и не е стъпил в двора, където е гробът й, ще умре, без да се е разтворил в тази божествена частица от рая. Това място е свято, най-магичното в България, където душата ви най-неочаквано ще поиска да проговори”, сподели поетът Леонидов. Самият той десетки пъти е ставал свидетел на чудеса, които се случват в храма.

Пророчицата Ванга също е говорила за Стойна. “Таа е светица. Она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е десет пате по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е туряла в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Она сите работи със свети Георги ги е онаждала. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мен да го знаете”. Преподобна Стойна е лекувала всякакви болести с билки, треви, камъни и вода, а най-много с молитви и думи. Казвали й отгоре: “Душите лекувай, душите! Тогаз и телата ке оздравеят!”

България ще опустее откъм народ

“Питат ме какво ще стане с България? Много работи ще станат. Ако политикантите скарат народа и той почне да се мрази, ще дойде глад и мор. Деца и старци ще умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на хората! На нас, българите, ни е дадена вечност. Щото сме ние най-дълголетни измежду другите и сме още калемът на Небесата, що може да драще и по трева, и по камен, и по вода. Че и по небето пише. Де минат българи, белег на книга оставят. Но България ще опустее откъм народ. Младите ще забегнат, старите ще измрат. Който остане тук, няма да знае какво да прави със земята и ще я зареже неосветена от труд. Самите люде първо ще подивеят и ако не се един друг избият, ще се един друг намразят. България ще лети все по-надоле и по-надоле като на празен геран ведрото. Докато удари дъното и не остави надежда на никой жадуващ. Тогава онези, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез внуци и правнуци. Те затуй някога са били от Бога изпратени далече оттук, за да бъдат опазени, защитени и съхранени за новото време. Ще се върнат и ще направят от България храм с древна позлата и нови икони. И това няма да има градове, а само села и чифлици. И децата ще са повече от звездите. Третият български дар за света ще бъде Духът”, е записал пророчеството на Стойна Румен Леонидов.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново земетресение край Симитли, последният трус е най-силен, очевидци: Беше страшно
Next: Стискайте палци на Сашко от Перник! Премина през много важна операция, която може да промени живота му

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.