Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЧУДО! Жена зачева след 77 молби към Преподобна Стойна
  • Новини

ЧУДО! Жена зачева след 77 молби към Преподобна Стойна

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
shfdghfhrthtr.png

Нови чудеса пред лика на пророчицата от Златолист
Наближава 140-ата й годишнина

Отец Ангел Кочев: Светица беше, но последно заръча да не разкопават гроба й

Нови чудеса стават в храма “Свети Георги” в село Златолист, където приживе Преподобна Стойна живя и помага с дарбата си на лечител.
Реклама

На 9 септември тази година ще се навършат 140 години от рождението на светицата на народа. Очаква се отново миряните да посетят църквата, в която ще се отслужи водосвет.

“Много са чудесата на Преподобна Стойна, дори книга сме писали на тази тема. Наскоро и аз чух от мои познати чужденци, че им се отключила определена дарба, на някои се дават дечица, оздравяват, като гледат и се молят на лика на лечителката”, казва художникът Пламен Капитански, който най-често рисува пророчицата.

Само преди дни и жена, която държи да е анонимна, дошла да благодари, че детенцето й се излекувало от сериозна болест, след като се помолила на светицата и тя чула молбата й.

“Разказвала съм как преписах на ръка първите 77 молби и за жената, която писа след месец, че е бременна след над десет години чакане. Това даде сили да се продължи три пъти в годината – април, август и декември около датата на кончината на Стойна. Питат ме какво да ти платим в замяна, как да ти се отблагодарим. Аз отговарям: Това няма цена. Помогнете на първия нуждаещ се, който застане на пътя ви. Удовлетворява ме, че след всяко оставяне на молбите, започват да валят благодарности за сбъдвания. Свидетелствата са много и съм сигурна, че тези хора ще застанат с имената си при инициатива за канонизацията на Стойна Димитрова за светица”, смята Стоилка Арсова, която събира чудеса, случили се след молитви към Преподобната.

Приживе самата светица не искала да се разкопава гробът й, а по този начин и няма как да се види дали тялото й е тленно въпреки всички чудеса, които се случват след нейната кончина на 22 декември 1933 г.

“Беше светица за хората, но изключително скромна, сигурно затова не е искала да се правят стъпки за канонизацията й. А и църквата винаги е била против хората, които лекуват и помагат като Ванга и Преподобна Стойна”, казва отец Ангел Кочев, който служи в църквата “Св. Великомъченик Димитър Солунски” в село Ръждак.
Реклама

Той разказва, че след емигрирането от Хазнатар Стойна живее в село Ръждак половин година, преди да се премести в село Долна Сушица (днешен Златолист). В Ръждак остава част от рода й, а другата в Чучулигово.

Преди години Ангел Кочев бе единственият свещеник, извършил водосвет и елеосвещение в дома на баба Ванга, друга наша пророчица. Той искрено вярва, че и двете са правили невероятни неща за българите. Заради това си действие дори отецът бе отлъчен от църквата, а впоследствие отново върнат в лоното й.

Друг последовател на лечителката и човек, написал книга за житието й, е поетът Румен Леонидов. Той също ходи в Златолист да се моли.

“Преподобна Стойна е с висок дух с мисия за България. Пророчица и мъченица, тя е пратеник на Бога за спасение на вярата, за изпитание на пътниците, които си отиват, и за надежда на пътниците, които идват. Който не е посетил скромната й собичка в черквата “Св. Георги Победоносец” в Златолист и не е стъпил в двора, където е гробът й, ще умре, без да се е разтворил в тази божествена частица от рая. Това място е свято, най-магичното в България, където душата ви най-неочаквано ще поиска да проговори”, сподели поетът Леонидов. Самият той десетки пъти е ставал свидетел на чудеса, които се случват в храма.

Пророчицата Ванга също е говорила за Стойна. “Таа е светица. Она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е десет пате по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е туряла в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Она сите работи със свети Георги ги е онаждала. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мен да го знаете”. Преподобна Стойна е лекувала всякакви болести с билки, треви, камъни и вода, а най-много с молитви и думи. Казвали й отгоре: “Душите лекувай, душите! Тогаз и телата ке оздравеят!”

България ще опустее откъм народ

“Питат ме какво ще стане с България? Много работи ще станат. Ако политикантите скарат народа и той почне да се мрази, ще дойде глад и мор. Деца и старци ще умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на хората! На нас, българите, ни е дадена вечност. Щото сме ние най-дълголетни измежду другите и сме още калемът на Небесата, що може да драще и по трева, и по камен, и по вода. Че и по небето пише. Де минат българи, белег на книга оставят. Но България ще опустее откъм народ. Младите ще забегнат, старите ще измрат. Който остане тук, няма да знае какво да прави със земята и ще я зареже неосветена от труд. Самите люде първо ще подивеят и ако не се един друг избият, ще се един друг намразят. България ще лети все по-надоле и по-надоле като на празен геран ведрото. Докато удари дъното и не остави надежда на никой жадуващ. Тогава онези, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез внуци и правнуци. Те затуй някога са били от Бога изпратени далече оттук, за да бъдат опазени, защитени и съхранени за новото време. Ще се върнат и ще направят от България храм с древна позлата и нови икони. И това няма да има градове, а само села и чифлици. И децата ще са повече от звездите. Третият български дар за света ще бъде Духът”, е записал пророчеството на Стойна Румен Леонидов.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново земетресение край Симитли, последният трус е най-силен, очевидци: Беше страшно
Next: Стискайте палци на Сашко от Перник! Премина през много важна операция, която може да промени живота му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.