Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо невиждано в Родопите: Беше предсказано, но никой и сега не вярва
  • Новини

Чудо невиждано в Родопите: Беше предсказано, но никой и сега не вярва

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2023
sdfhfkktkjfgjgjghjg.png

Учени го прогнозираха още преди години. Вече е факт. Източните Родопи все повече се доближават до климата на Северна Гърция, пише Родопи24.

В кирковското село Хаджийско стопанка се радва на… маслини в двора си. Жената има три дръвчета. „Засега само пробвам“, сподели тя.

За първи път едното растение дава плод. Очаква догодина и от останалите. Ако всичко е наред…, ще направи и първата маслинова горичка.

Ако имате градина или двор, който искате да облагородите по подобаващ начин и по щастливо стечение на обстоятелствата сте е в регион с подходящ климат и почва, маслиново дърво е предложение, което не бива да подценявате. От една страна, засаждането и отглеждането на маслини у дома ще ви даде възможност да се насладите след години на домашен продукт. От друга страна, колко от вашите близки и познати могат да се похвалят със същата култура в задния си двор? Не много, сигурни сме. Преди да сте си задали куп въпроси за това как се отглежда маслина, ние сме тук, за да ви дадем част от отговорите, които ще ви трябват.

Първа стъпка – садим!

Ако живеете на място, в което лятото е горещо, а зимата е мека, то засаждането на маслиново дръвче ще се увенчае с успех;
Не се притеснявайте, ако смятате, че районът е прекалено сух – това растение има покритие на листата, което го прави силно сухоустойчиво. Въпреки това, за да ражда, а не само да оцелява, е важно маслиново дръвче да се полива редовно;
При избор на място за засаждане, изберете терен, до който достига пряка слънчева светлина. В противен случай растението може и да не даде очакваните от вас резултати.

Вредителите и справянето с тях

Главните вредители по маслиновите дръвчета са маслиновият червей, маслиновият костилков пробивач и други неприятни насекоми (Euphyllura olivina, Zeuzera pyrina, Aspidiotus nerii, Resseliella oleisuga). Ако имате съмнение за който и да е от тях, непременно се консултирайте с агроспециалист, тъй като периодите на активност, размножаване и начините на въздействие върху дървото силно се различават при различните видове вредители. За да успеете бързо да се справите с тях, е важно не само да унищожите вече появилите се насекоми, но и оставените от тях поколения.

След всичко това е важно да кажем, че маслиново дръвче влиза в режим на плододаване едва на третата година, а чак след 10-15 години това ще се усети пълноценно. Така че, дерзайте!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето кой български град е известен като градът на халвата?
Next: Хитрина: Eто как да се отоплявате почти безплатно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.