Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чужденци от много държави масово изкупуват имотите в няколко български села
  • Новини

Чужденци от много държави масово изкупуват имотите в няколко български села

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
fasisrriaskraskroasid.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Брокерските къщи отбелязват, че чужденци масово закупуват къщи и апартаменти в Пиринско след пандемията, особено в малките населени места като Сандански, Разлог, Банско и Струмяни.

Едно от тези села в подножието на Пирин е Дебрене, което, подобно на Илинденци, Баня и Струмяни, привлича хора от различни краища на света. Прекрасната природа и гостоприемството на местните жители са фактори, които привличат всички. Това село е известно с прекрасния климат, природата, лозята и виното.

Екатерина Кунчева, която е родом от Москва, но е омъжена и живее в селото Дебрене в Сандански, разказва за интереса на руснаците да се завърнат в България поради страха от войната. Тя споделя, че природата е вълшебна, въздухът е чист, но най-голямото богатство са хората.

Людете са много доброжелателни и взаимопомагаме, казва Екатерина, която живее в селото от много години. Тя разказва за виното на местните майстори и как климатът и природата в Дебрене са толкова прекрасни, че много руснаци са се установили и вече живеят там.

Екатерина се влюбва в Дебрене още при първия поглед и казва, че ще остане да живее там до края на живота си заедно със съпруга си. Тя споделя, че е била и на Черноморието, но след като видяла Дебрене, разбра, че това село ще бъде мястото, където ще остарее заедно със своя съпруг.

След пандемията в Банско, Струмяни и Сандански се наблюдава нов вълнa от покупки на имоти от страна на чужденци, особено израелци и руснаци, според данни от брокерските къщи. Справката на сайта на Централната банка показва, че след повече от две години падане, нетният поток от чуждестранни инвестиции в недвижими имоти в България е положителен и се движи около 0,3 милиона евро.

За сравнение, в началото на 2022 година потокът от инвестиции в недвижими имоти в страната беше отрицателен – 0,1 милиона евро. Брокерите за недвижими имоти отбелязват най-голям ръст в покупките на ваканционни жилища от страна на чуждестранни граждани.

Най-голям интерес за покупка на нови жилища от чуждестранни граждани има в планинските курорти. Въпреки увеличението на цените на жилищата, в големите градове най-търсените са луксозни апартаменти със средна цена над 200 000 евро.

В планинските курорти масовите покупки се осъществяват на едностайни и двустайни апартаменти сред ценовия диапазон между 30 000 и 70 000 евро. Брокерите категорично твърдят, че сделките се осъществяват и от руски граждани.

Според местните жители интересът на чужденците нараства и вече няма свободни къщи за продажба в Пиринско. Добрият климат е най-големият атрактивен фактор, следван от доброто отношение на хората и вкусното вино.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От Оряхово до Пекин: Любовната история на Марин и как той завладя сърцето на принцеса
Next: България стои върху златна мина, нещо велико е! Могат да се спелечят милиарди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.