Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шеф Ангелов се разплака пред клиенти на ВИП масата, като разбра кои са
  • Новини

Шеф Ангелов се разплака пред клиенти на ВИП масата, като разбра кои са

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
anasglaslyasyoaskyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Предаването „Хелс китчън“ е сред най-гледаните в родния ефир, а една от причините за това е строгият характер на шеф Виктор Ангелов. Готвачът често е остър и груб с участниците, които искат да се научат да готвят по неговия начин.

Понякога той крещи и вика, а се случва дори да хвърля посуда и храна, да ги наказва и да изсипва сосове върху тях.

В последния епизод на риалитито за готварски умения обаче Ангелов показа, че и той е човек с чувства. Шефът се насълзи пред клиентите, които бяха седнали на една от ВИП масите.

 

Специалните гости, за които „синия“ отбор трябваше да готви, бяха смелите пожарникари, отзовали се на първа линия за помощ след опустошителните земетресения в Турция.

Виктор Ангелов веднага отиде на тяхната маса, за да ги посрещне: „Няма как да не се здрависам с всеки един от вас. За мен е чест. Чест е, че сте при нас“, каза им той, здрависвайки се поотделно с всеки от смелите мъже.

„Още преди да ви питам как сте, ми се пълнят очите със сълзи. Тежко беше, а?“, попита ги той като не скри тъгата си. „Все още е, и не е за разказване“, отвърнаха му пожарникарите.

„Вие си знаете. Аз спирам да задавам въпроси по темата, защото и аз се разчувствам. Тук сте, за да се постараем ние за вас. ОК?“, каза им шефът.

След това Ангелов подчерта пред „синия“ отбор колко е важно да изпълнят поръчката за специалните гости.

В този момент Васил разкри пред камерите: „Аз лично имам приятел, който е пожарникар. Той е колега с тези хора и ще направя всичко възможно, за да ги нахраня и да останат доволни“.

Все пак обаче на пожарникарите се наложи да чакат поръчката си повече от предвиденото. Това ядоса шеф Ангелов, който се обърна към Наталия и й каза: „Седят на празна маса хората“. „Ще им се извиня, шеф“, отговори тя. „Дошли са, за да хапнат нещо. Да си оправят настроението. Да се върнат в цивилизацията. Затова са дошли, а не за извинения“, контрира опитният кулинар.

Те все пак бяха обслужени, но със сериозно закъснение. Със сервитьора Наско при тях отиде и Наталия, която им се извини пред погледа на шеф Ангелов: „Добър вечер, скъпи гости. Първо иска да ви се извиня за страшно много то чакане. Искам да знаете, че за нас сте супер скъпи и безценни, не само като гости, а и за цяла България“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад мъж възкръсна след 20-минутна клинична смърт и разказа невероятни неща – ето какво има отвъд
Next: Майката на изчезналия Емил Боев твърди, че е жив и посочи къде е видян

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.