Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шокиран: Репортер от CNN отиде на летище до Киев да покаже как се бият украинците, а там го посрещнаха руски командоси
  • Новини

Шокиран: Репортер от CNN отиде на летище до Киев да покаже как се бият украинците, а там го посрещнаха руски командоси

Иван Димитров Пешев март 6, 2022
ukraiiananvoinici.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Матю Ченс, журналист от американския телевизионен канал CNN, и негови колеги пристигнали на летище близо до Киев (най-вероятно Гостомел) и неочаквано срещнал там бойци на руската армия.

„Украински служители ми казаха, че са завзели летището в резултат на ожесточени боеве.

И известно време говорих с войниците там. Попитах командира: „Кой сега контролира всичко тук?“ на моя развален руски. Той каза, че руснаците контролират.

Казах: „Добре. Тогава къде са руснаците? И той каза: „Значи ние сме руснаци!“ Беше невероятно“, каза Ченс.

Превод

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Зловещ удар от Русия. Падна ключова военна база в Украйна
Next: Невероятно развитие след скандала между Петков и Костадинов

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.