Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шокиращ обрат с разследването на пернишкия прокурор Бисер Михайлов за побоя
  • Новини

Шокиращ обрат с разследването на пернишкия прокурор Бисер Михайлов за побоя

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2023
bdsfgdfhdfghtrhrthfg.png

Точно три седмици след като бе задържан за нанасяне на средна телесна повреда на съпругата си Биляна, Софийската апелативна прокуратура прецени, че липсват данни обвинителят от Перник да е извършил престъпление.

Изненадващата новина бе потвърдена от държавното обвинение, както и от защитника на Михайлов Любомир Таков, съобщава „Телеграф“.

Адвокатът коментира, че поведението на Софийската апелативна прокуратура е стъпка в правилната посока към манифестираното желание от новото ръководство на ПРБ институцията да се самопочисти от лоши практики и да си възвърне позагубеното обществено доверие.

Любомир Таков отказа да коментира предстоящото в понеделник заседание на Окръжения съд Кюстендил по мярката за неотклонение на сина на Бисер Михайлов – Васил, който бе задържан с определение на съда в Дупница за закани срещу бившата си приятелка Боряна.

По мнението на юриста, поведението на внеслия искането за задържане под стажа на Васил Михайлов прокурор, а и на Дупнишкия районен съд, който го е уважил, е в пpoтивopeчиe c пpактикaтa нa Eвpoпeйския cъд пo пpaвaтa нa чoвeка и гpaничи пo-скоpo cъc cъдeбeн пpoизвoл, oткoлкoтo c oбeзпeчaвaнe нa цeлитe, за които се налагат мерките за неотклонение.

Според дупнишката съдийка Маргарита Алексиева всяка друга мярка различна от „задържане под стража“ по отношение на Васил Михайлов е опасна за обществото, тъй като не е изключено той да извърши нови престъпления. Делата срещу прокурорския син се гледат от съдилища в цялата страна, тъй като магистратите от Перник си направиха отводи заради баща му Бисер Михайлов, който е техен колега.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес е една от трите най-големи задушници, задължително трябва да направите това
Next: Появиха се снимки от младежките години на Момчил от Игри на волята: От малък си е симпатяга

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.