Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ШОК: Борисов се обадил на Путин да не му разпори кучето
  • Новини

ШОК: Борисов се обадил на Путин да не му разпори кучето

Иван Димитров Пешев май 3, 2022
bboyoykyooy.jpg

Интересни подробности от отношенията си с руския президент Владимир Путин и в частност – кучето Бъфи, които му подари преди години, разкри лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по време на извънредна пресконференция, която даде с бившите си министри Делян Добрев и Теменужка Петкова за далаверите с посредници на управляващите за вноса на природен газ.

В неделя началникът на кабинета на премиера Кирил Петков Лена Бориславова се заяде с предшественика на шефа си на „Дондуков 1“. През БНР тя коментира: „… Благодарение на ГЕРБ има един единствен доставчик, в чийто пълен контрол България е била поставена години наред, до степен, до която е трябвало да подаряваме кученца на истинския работодател на ГЕРБ, за да можем да си гарантираме, че няма да ни спират газовите доставки“.

Припомняме, че на връщане към Русия след визитата си в София в средата на ноември 2010 г., Владимир Путин отведе съм себе си малко кутре от породата Българско овчарско куче, родено три месеца по-рано в личния развъдник на бившия премиер Борисов.

При раждането си кучето получи името Йорго, но след като Путин го осинови, той обяви конкурс сред руснаците за име на малко пале. Спечели го 5-годишният Дима Соколов, който предложи името Бъфи. Той заживя в резиденцията на Путин в Ново Огарьово, но от дълго време няма яснота каква е съдбата на Бъфи с днешна дата.

„Оказа се, че в над 1300-годишна държава, няма регистрирана международно призната порода планинско куче. Комунистите, като ги хапят кучетата, ги трепят. И няма останали. Обикалял съм, молил съм се, но възстановихме породата Българско овчарско куче. И давахме, за да я популяризираме. Като дойде Путин, тогава беше премиер, пита ме за кученцата и казах да ги донесат да ги види“, разказа Борисов.

Йорго направо се хвърлил в краката на Путин, било като любов от пръв поглед.

„И той го взе. Но минаха 2-3 дни, та му се обадих: Да не вземете да го разпорите да му търсите чипове, подслушватели, то е душичка златна“, му казах. Страхотна порода, гордея се, календарите на ГЕРБ са с него. Христо Иванов и Мирчев мачка не са отгледали, ще ми се подиграват. Най-големите лидери в Европа се снимат с кучетата си – това е символ на нацията. В арабския свят – на Първанов му подариха кон“, разказа още лидерът на ГЕРБ.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Министър Събев с много тежки думи към Радев
Next: Путин сряза Запада: Изкарва списък с ответните санкции

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.