Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок! Нещо кошмарно сполетя Венелин Петков
  • Новини

Шок! Нещо кошмарно сполетя Венелин Петков

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
vwensnsdqqq.png

Бившият шеф на новините в Би Ти Ви Венелин Петков е станал жертва на нагли апаши. За случая той разказа в личния си блог в интернет.

От думите му става ясно, че къщата му е била брутално обрана от крадци. Те не просто задигнали каквото им видели очите, но посегнали дори на кабелите, а след влизането им с взлом имотът бил в покъртително състояние.

„Разбиха къщата и ми изтръгнаха почти всички кабели от стените. Разбрах, че ги горели и предавали медта за старо желязо“, жалва се журналистът, който от няколко месеца живее съвсем сам в палата си в Бистрица. Половинката му и майка на двете му деца Николета Маданска, която бе спортна водеща в Би Ти Ви, си събрала багажа и си тръгнала от къщата на Петков.

Тя се пренесла заедно с децата в друго близко до София село, именно Лозен, където родителите ѝ имат дом.

Тъй като двамата с Венелин нямаха брак, Николета не можела да претендира за пай от къщата му в Бистрица.

Запознати издават, че бившият шеф на Би Ти Ви построил огромната къща още докато вземал тлъста заплата в телевизията. Допреди това той живеел в тясна квартира в стара кооперация на столичната ул. „Иван Асен“. Съседи на Венелин коментират, че къщата му била на два етажа и от нея лъхал лукс. Той обаче бранел личното си пространство всячески и дори най-любопитните комшии не можели да хвърлят поглед върху цялостния облик на постройката.

Докато двамата с Николета бяха влюбени и щастливи, тя редовно споделяше кадри от домашния им уют в социалните мрежи въпреки нежеланието на Венелин да го прави. От тях бе видно, че дворът на имота в Бистрица е голям, облицован със скъп камък, със зелена морава, красиви храстчета, лятна шатра и саксии с цветя зад двуметрова плътна ограда.

В момента обаче журналистът живеел там сам като кукувица, а Николета не припарвала до някогашното им любовно гнездо. Наскоро тя сподели, че е била на море с двамата им малки синове в чужбина, а Венелин по същото време е почивал като ерген и е карал сърф в съседна Гърция.

Очевидно връщане назад в отношенията им няма, но причината за скандалната раздяла на една от най-известните тв двойки така и не стана ясна, пише Ретро.

Вероятно Маданска скоро ще се върне отново в нюзрума на Би Ти Ви като водещ на спортната емисия, тъй като майчинството ѝ изтича.

След уволнението на Петков тя не прекрати договора си с медията. Бившият ѝ любим пък е преподавател на малки деца в елитно частно училище в София, а наесен ще води лекции и в УНСС.

Венелин ще преподава на магистрите в специалност „Мултимедийна журналистика“ към катедра „Медии и обществени комуникации“ в столичния ВУЗ като хоноруван преподавател.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Семейството и близките му го зарязаха, но в моето сърце имаше място за съученика на сина ми! Трогателна история
Next: Ани Салич направо сияе – ето кой е мъжът, който я носи на крилете на любовта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.