Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шопинг преди зимата: Българи носят ботуши, палта и завивки от Одрин
  • Новини

Шопинг преди зимата: Българи носят ботуши, палта и завивки от Одрин

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
ededieirenre.jpg

Българските граждани продължават да се стичат в северозападната турска провинция Одрин, за да се приготвят за настъпващата зима. Нашенците грабят от дрехи до домакински стоки, съобщи Анадолската агенция днес. Търговците в града бяха щастливи да видят наплива от уикенда да продължава и през седмицата.

 

В края на лятото българите започнаха да посещават Одрин, този път, за да си купят топли дрехи като ботуши, палта, пуловери, както и домакински артикули като одеяла и юргани, преди да настъпи зимата.

 

Не изпускай тези оферти:

„Купихме шампоан, дрехи и каквото видяхме. Заредихме се с домати, салата и картофи”, сподели за Анадолската агенция, Муса Мусалова, която дойде от България специално, за да пазарува.

Мелек Бент, българска посетителка, обясни, че е купила за децата си много дрешки в града. Якуп Йълмаз, друг шопинг турист заяви, че планира често да идва и да пазарува през цялата зима от Одрин.

Междувременно търговците в града се радват на наплива на българи.

 

„Наблюдаваме голям наплив от клиенти от съседните страни и Балканите. Но най-много са българите, идващи в Одрин, за да посрещнат зимата“, обясни Юсуф Кул, търговец в региона.

Метин Резе, друг търговец, заяви, че бизнесът им се е съживил с потока българи, като добави, че туристите купуват различни видове стоки. „Миналите седмици се търсиха повече канцеларски материали, като тетрадки, химикали, моливи, линии и хартиени продукти, заради началото на учебната година. В последните седмици станаха популярни зимните дрехи. Най-много се търсят панталони, анцузи и ботуши“.

 

 

Българите, които не пожелаха да пътуват до Одрин заради засиления трафик на границите с Турция през лятото, се очаква да дойдат по-спокойно сега.

Неотдавнашно решение от 27 юли позволи на българските посетители да останат в Турция за максимум 90 дни, в рамките на 6 месеца, като вече може да се влезе при комшиите само с лична карта.

 

 

Този ход има за цел да привлече повече туристи от България, което пък ще даде тласък на печалбите в твърда валута на Турция.

Между януари и май близо 950 000 български граждани са посетили Турция, заемайки второто място в списъка на чуждестранните туристи след германците. Българите са били 8,3 на сто от всички чуждестранни туристи.

 

 

Само през първите 5 месеца на тази година Одрин е посрещнал 1,3 милиона туристи, сочат данни на Министерството на културата и туризма. Очакванията са до края на годината над 3 милиона българи да посетят Турция.

Още подобни статии:

И това ако не е спекула…. Така читател коментира онова, което е видял днес в
един от големите хранителни магазини в Пловдив.

Човекът визира цената на определен продукт. Ето какво ни казва пловдивчанинът:

„Събота, 17 септември 2022 година – магазин „Лидл“ в Кавала, Гърция. Захар „Диамант“,
1 килограм – 0,72 евроцента, което се равнява приблизително на 1,40 лева.

Нормална захар, дори не е на промоция. Днес в „Билла“ Пловдив – захар 1 килограм – 2,99 лв. Е, няма такава разлика от над 2 пъти“.

Справка на медията ни установи, че килограм захар в града под тепетата днес се
продаваше в голяма част от магазинната мрежа да около 2.40 – 2.70 лева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ицо Хазарта: При цялата гадост на комунизма бащите ни са свършили повече смислени неща, отколкото ние
Next: Азис влиза в политиката?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.