Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьор на автобус вцепени всички на АМ Тракия, спешно звънят на КАТ
  • Новини

Шофьор на автобус вцепени всички на АМ Тракия, спешно звънят на КАТ

Иван Димитров Пешев януари 20, 2024
asdcsdaosdfkvdfkvfddff.png

Автобус кара с близо 120 км/ч на заснежената АМ „Тракия“ в посока Пловдив, съобщава bTV, позовавайки се на очевидец. 

Според автора на видеото е бил подаден сигнал на тел. 112, но автобусът не е бил спрян при наближаването на един от тунелите, където е имало патрулен автомобил.

 

Агенция „Пътна инфраструктура“ съобщи, че е въведено ограничение за движението на моторни превозни средства над 12 тона по АМ „Тракия“ на територията на област София, поради обилен снеговалеж. Ограничено е и движението на МПС над 12 т по АМ „Тракия“ на територията на област Пазарджик.

„На автомагистрала „Тракия“ пътят е доста непочистен, има навявания, видимостта е намалена. Движението е интензивно, като периодично се образуват колони от автомобили и ТИР-ове. На места намаляваме скоростта до 40 км/ч“, съобщи по-рано „Фокус“, позовавайки се на гражданин, който пътува от София към Карлово.

Информацията му за актуалната пътна обстановка на аутобана в лошото време е придружена с актуална снимка, видео и предупреждението: „Ако не ви се налага, не тръгвайте на път днес!“. Кадрите са направени на автомагистрала „Тракия“, километър преди отбивката за Ихтиман в посока Бургас.

 

Ограничено е движението за МПС над 12 т с ремаркета и полуремаркета по път ІІ-37 м. Превала – Доспат, поради обилен снеговалеж.

Предупреждение от втора степен за обилни снеговалежи – оранжев код, е в сила за 14 области от Западна и Централна България. За останалата част от страната предупреждението е от първа степен – жълт код.

Най-дебела е снежната покривка в Плевен – 22 см, в Русе – 15 см, в Силистра – 12 см, Ловеч – 11 см, в Свищов, Шумен и Разград – 10 см, в София – 4 см.

Най-силни са поривите на вятъра в Сливен – около 90 км/ч, в Пазарджик – 80 км/ч, Сандански – 70 км/ч, в Бургас и на нос Емине – около 60 км/ч.

В Дунавската равнина, Добруджа и Лудогорието, както и по планинските проходи, има условия за навявания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хората с пъстри очи са по-различни от останалите
Next: Зрителите ликуват: Популярно лице на bTV се завръща в ефира

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.