Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щастието сполетя Васил Найденов, не е на себе си
  • Новини

Щастието сполетя Васил Найденов, не е на себе си

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
qrqwdsghrthtrw.png

Щастливи новини за един от най-известните и обичани български певци Васил Найденов.

65 български творци, които са носители на награди от фестивала „Златният Орфей“, ще получават държавни парични награди в размер между 500 и 350 лв. в продължение на 3 г. Това решиха депутатите, които одобриха единодушно със 75 гласа „за“.

Сред тях са Васил Найденов, Богдана Карадочева, Кирил Маричков, Ваня Костова, Йорданка Христова, Кристина Димитрова, Камелия Тодорова, Митко Щерев, Стефка Берова, Хайгашод Агасян и др.

По повод породилите се скандали покрай това кой определя списъка и размера на наградите, които музикантите ще получават, Нона Йотова от БСП поиска да има цялостна държавна политика за подпомагане на творците.

Дебатирахме, че 60 души не са всички носители на награди от „Златният Орфей“, а и не разбрахме защо той е критерият.

Животът на всеки от тях не струва 350 лв., не струва този подход, но доброто е, че творците все пак имат една малка възможност и трябва да получат тези помощи, каза шефът на комисията по култура Вежди Рашидов.

Той напомни, че пандемията е ограничила възможностите на икономиката. В Европа всички бюджети са свити, включително за култура.

И е хубаво, че едни прекрасни български творци да получат помощ, защото пандемията не подмина никой, допълни Рашидов.

Надявам се в следващия парламент една по-ясна политика за раздаване на награди, призова Рашидов и разказа колко писма е получил в комисията от различните творчески съюзи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е огромна! Дрогираният тираджия убил Стела от Бургас, докато звъни от колата за помощ
Next: Синоптикът Янков смразяващо: Снегът иде до дни

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.