Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щастливи новини сполетяха Алекс Сърчаджиева. Тя не е на себе си
  • Новини

Щастливи новини сполетяха Алекс Сърчаджиева. Тя не е на себе си

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2022
shastastlasivasv.png

Актрисата Алекс Сърчаджиева е на седмото небе от радост.

Дъщеря ѝ вече се радва на първия хонорар, който сама е спечелила.

10-годишната София изглежда ще наследи актьорската професия от майка си и от баща си Иван Ласкин.

Тя вече изигра първата си роля в кино филм, а трудът й бе възнаграден с подходящ за възрастта й хонорар. Както „Уикенд” преди време писа, София участва в лентата „Игра на доверие”, чийто режисьор е мъжът на Луиза Григорова – Мартин Макариев.

Не изпускай тези оферти:

Преди дни гордата майка на детето съобщи, че снимките вече се приключили. „Днес й беше последния снимачен ден в „Игра да доверие”! И аз толкова много се гордея с нея!

Тя е истински войн! Ти, мила моя София, се оказа един много достоен и голям човек, а всъщност си още дете!

Някъде там горе баща ти те гледа и се гордее със своята принцеса! Браво, София Ласкин! Браво!”, написа Алекс в своя профил в Инстаграм.

Още от Алекс:

Тази събота, 29 октомври, Алекс Сърчаджиева открива „Животът по действителен случай“ в компанията на мъжкото лице на предаването – Иво Аръков. В продължение на години около актьорът витаят какви ли не слухове. Той ревниво пази личното си пространство в тайна, но вече е настъпил моментът, в който е готов да разкаже най-съкровените си тайни.

В един повече от емоционален разговор Иво ще разкаже за най-трудните си моменти – тогава, когато е бил предаден и измамен, останал без работа, без любов, без най-близкия си приятел.

Водещият споделя за всичко, през което е минал – разказва за своите възходи и падения, за съпругата си, за моментите, в които е бил жертва на зложелатели и за неизказаните думи към скъп човек. Ще покаже как една изстрадала душа може да запази доброто отношение към света и днес да е един от най-усмихнатите хора у нас.

В рубриката „Моето Ново Аз“ зрителите ще се запознаят с един друг мъж – Димитър. Той отслабва със забележителните 70 килограма и така с помощта на лекарите и благодарение на собствената си воля той се сдобива с чисто ново тяло. Вече не го е срам да се съблече на плажа и да се забавлява с приятели. Неговата промяна е съпроводена с драматична любовна история и бурни душевни страсти.

Второто появяване в шоуто на Иво Аръков е в класацията „Топ 10“, която този път ще покаже 10 много известни българи и техните трансформации през годините. Как се отразява времето на тези всеобщи любимци зрителите ще разберат още тази събота в 17 часа от светската рубрика на „Животът по действителен случай“.

Актрисата Александра Сърчаджиева ще води ново токшоу по Би Ти Ви. Предаването се казва „Животът по действителен случай“, което ще започне от 8 октомври.

Идеята на предването е да се покажат човешките истории на обикновени хора и популярни личности. Ще има рубрика „Моето ново АЗ“, в което пластичният хирург д-р Джак Антонио ще променя външния вид на обикновени хора, които винаги са изпитвали комплекси от него. Всеки, претърпял физическа травма, получил е трайни белези в резултат на преживяване или просто страда от естетични деформации, може да попълни формата за участие в сайта на предаването.

Иво Аръков също ще бъде част от новото предаване с рубрика „Топ 10“. Всяка седмица екипът на предаването ще избира актуална тема от живота в България, за да подреди в 10 позиции известни личности или събития с много хумор и весели коментари.

Продуцент на „Животът по действителен случай“ е Радост Драганова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 400 лв. еднократна помощ за отопление. Ето за кого
Next: Започна се! Ето как Иван Гешев подпука здраво Кирил Петков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.