Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щеше да е горд с нея! Голямата дъщеря на Иван Ласкин се изстреля към върха
  • Новини

Щеше да е горд с нея! Голямата дъщеря на Иван Ласкин се изстреля към върха

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
liubalaskis.png

Няма по-голяма гордост за един баща от успехите на децата му. За съжаление звездата на родното кино, покойният Иван Ласкин , няма да може да стане свидетел на големия миг в живота на първородната му дъщеря  – Люба , която съвсем скоро ще е дипломиран гинеколог.

Момичето вече е започнало стаж в най-голямата АГ болница у нас „Майчин дом“ и ще продължи специализацията си именно там, пише „България Днес“.

Люба е под менторската закрила на изявени лекари, които вече й позволяват да влиза с тях в родилна зала и да изучава в реални ситуации тънкостите на професията. За наследницата на актьора предстоят държавни изпити през тази година, след което ще започне работа в родилно отделение.

Не изпускай тези оферти:

Люба Ласкин

Интересна подробност е, че Люба ще бъде колежка с роднина на друг известен актьор. В АГ сектора като акушерка работи племенницата на Любо Нейков – Ина. След като преди години изгуби брат си, продуцентът на „Комиците“ взе под своя закрила момичето и финансира образованието й.

Подобно на племенницата на Нейков и Люба от малка мечтае да стане лекар.

Здравословните проблеми на покойния й вече баща я амбицират още повече да помага на хора в беда. По време на коронавирусната пандемия Люба работи в най-тежкото отделение на Трета градска болница.

 

Тогава момичето само разказа, че на моменти от изтощение заспива права с огромния скафандър на главата си, без да свали предпазното облекло.

Заради работата си в рисковия сектор голямата дъщеря на Ласкин изтърпя много лишения. С месеци тя бе далеч от близките си, за да не ги зарази.

 

Люба е дете от първия брак на Иван Ласкин с актрисата Мирослава Гоговска. Въпреки че е от актьорско семейство, момичето не проявява интерес към професията. С годините желанието й не се променя и малко преди да изгуби баща си, бе приета в Медицинския университет с отлични оценки.

Самият Ласкин споделя приживе, че е имало моменти, в които не е виждал често голямото си дете, но постепенно през годините стават близки. В последните години от живота си актьорът настоявал двете му наследнички – Люба и дъщеря му от Алекс Сърчаджиева – София, да изградят истинска сестринска връзка. Затова всички заедно прекарват няколко лета в съседна Гърция.

„Трудно беше, защото с майка й се оженихме прекалено млади, не бяхме подготвени за всичко, което ни очаква, но слава богу, че Люба израсна толкова възпитана и прекрасна. Моите момичета са всичко за мен“, казва актьорът в едно от последните си интервюта.

Към днешна дата Люба е в прекрасни отношения с Алекс Сърчаджиева и сестра си София и често посещава последното семейство на бунтаря.

Само преди дни, на 6 януари, се навършиха 4 години от загубата на звездата от сериала „Васко да Гама от село Рупча“. По този повод Сърчаджиева написа изпълнен с тъга пост, от който става ясно, че болката от загубата остава все така силна за нея.

Continue Reading

Previous: Син излекува майка си от рак и иска да сподели рецептата, за да помогне и на други хора
Next: Чете се за 1 минута, но се помни цял живот-Възрастният мъж и неговия син

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.