Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще ви кажа колко пари изкарах след Хелс Китчън, обяви Цвети
  • Новини

Ще ви кажа колко пари изкарах след Хелс Китчън, обяви Цвети

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
shgfhfghfghfgh.png

Славата задушава Цвети.

Въпреки това тя не спира да провокира феновете си.

Сега тя пусна снимка по бански.

Врачанката демонстрира перфектната си форма в началото на лятото.

Снимката вероятно не е на морето, а във Враца.

 

Заваляха коментари:

„Не те ли апят комарете?“

„Страхотна млада дама!“

„Вече хвана тен , браво“

„Ако беше от ЦСКА щеше да си още по-вървежна.“

Цвети от Враца стана известна в готварското шоу Хелс китчън. Много хора й станаха фенове, които според думите й я преследват и сега. Някак й натежа хорското внимание и Цвети сподели, че избягва вече публични изяви.

Едно дете ми вика: „Ела да се снимаме“ и аз му викам:

„Не мога сега, остави ме на мира“. На абитуриентската ми беше чудо.

Имах нает фотограф, той не може да ме намери да ме снима.

Всички са ме заобиколили и аз не мога да дишам. Идеше ми да хвана гората.

С колегите ми от предаването стана същото. Как ги нападнаха тия хора, съжалих, че ги поканих на бала си.

Брат ми най-много се изкефи от славата ми. Неговият клас са ми големи фенове и той се надува от гордост.

След предаването ухажорите се увеличават около нея, дори Цвети сподели, че това й е досадно.

Непрекъснато ми звънят и ме преследват, да добият популярност покрай мен.

Мислех, че инстаграма ще ми плащат за това, че имам толкова последователи, пък то не било така.

Казаха м да се включа в тик-ток, там дават пари и наистина – спечелих 150 лв, но незнам как да ги изтегля.

 

За слуховете, че ще влиза в „Ергенът“ 3 Цвети категорично отрече:

Хора, няма да вляза в Ергена, защото ако вляза ще трябва да ги избия половината.

На мен ми се ходи в „Игри на волята“. Много ми харесва, ама не мога да плувам. „Сървайвър“ е много глупаво предаване, него не го гледам.

За външният си вид обясни, че й е писнало да се боядисва два пъти в месеца и затова си е направила косата черна.

Има намерение да продължи да учи, ама не знае още какво точно.

 

Ще запиша във Враца за нещо социално или в София за готвачи. Защото Кристиян ми каза, че ако искам след време да отида в чужбина или на кораб да готвя задължително искат висше образование.

Най-доволна е от участието си в „Черешката на тортата“ и от запознанството си с шеф Манчев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бpaвo, лeкapи cъc злaтни pъцe: Пpиcaдихa кpaк нa 39-гoдишeн мъж в ИСУЛ
Next: След разобличаването на мнимия инвалид: Арестуваха Динко от Ямбол

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.