Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще лъсне всичко! От клуба на Нотариуса са иззети каса с документи, камери и дискове. Открили и…
  • Новини

Ще лъсне всичко! От клуба на Нотариуса са иззети каса с документи, камери и дискове. Открили и…

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
nsfdkbfgkbfdkbkfgbfg.png

При претърсването на гаража към клуб SS е иззета една каса с документи, които в момента се преглеждат, и две химикалки със записващо устройство, които са обект на експертиза, камери и дискове. А също и четец на картите, с които е влизано вътре, който продължава да се изследва. Това каза в интервю за предаването „(О)позиция“ на „Сега“ ръководителят на Софийската градска прокуратурата Илиана Кирилова. „Намерихме и карти – и чисто нови, и такива с написани малки имена, които са ни непознати, които не ги свързваме с нищо“, посочи прокурорката.

МВР още не са отговорили на запитването на прокуратурата дали убитият Мартин Божанов – Нотариуса е бил агент или друг вид сътрудник на министерството. Кирилова посочи, че не знае колко време би трябвало да отнеме подобна проверка в МВР. „Ще изпратим отново въпроси“, допълни тя.

Кирилова каза още, че за разкриването на убийството на Божанов, станало на 31 януари, е много важно да бъде „отворен“ телефонът му. А засега изглежда, че разследващите няма да се справят с това, както не успяха да „отворят“ и айфона на убития миналия август Алексей Петров и сега чакат помощ от САЩ.

Колкото до разследването, свързано с дейността на Божанов, Софийската градска прокуратура продължава да опитва да разплете мрежата около него и да докаже дали е имало магистрати, на които той е влиял.

„По време на разпитите се споменават имена на различни магистрати“, каза Кирилова, но допълни, че прокурорите, които наблюдават делото, не искат тези имена да бъдат огласени, докато не се убедят, че тези съдии и прокурори са извършили нещо под влияние на Нотариуса.

„Ние имаме показания, че е имало определени прокурори и съдии, които са посещавали клуб SS. Но какво се е говорило, дали са се разменяли информации по дела, дали са се давали обещания, ние няма как да знаем. Те отричат“, каза Кирилова.

Тя посочи, че по делото все още не е разпитан бившият главен прокурор Иван Гешев, за когото има свидетели, че е контактувал с Божанов. „В един момент би трябвало (да бъде разпитан)“, предположи тя.

Кирилова коментира и чувалите с веществени доказателства, иззети от Софийската районна прокуратура от „Осемте джуджета“, за които в последните седмици се чуха много съмнения, че може да бъдат манипулирани в градската прокуратура. „Огледани са, описани са, дотук няма нищо смущаващо, но предстои да се огледат още веднъж, да се проследят делата“, каза Кирилова.

Самата тя е разпитана от ад хок прокурора Даниела Талева, която проверява дали и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов има някакво отношение към кръга „Осемте джуджета“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва? Изгонената Христиана от Ергенът е бременна?
Next: Ако искате висока заплата, не работете в тези сектори в България

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.