Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще настръхнете: Първи подробности за убийството, сковало България
  • Новини

Ще настръхнете: Първи подробности за убийството, сковало България

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
dsfgdfsfdhfdhgfhfghtrh.png

Извършител на убийство е установен и задържан в резултат на ефективни съвместни действия между криминалисти от РУ-Септември, ОДМВР-Пазарджик, Главна дирекция „Национална полиция“ под надзора на Окръжната прокуратура в Пазарджик. 

Както БЛИЦ първи съобщи, бруталното убийство на жена скова България.

Подробности относно разследването бяха предоставени на брифинг в Областната дирекция на МВР-Пазарджик.

 

В него взеха участие административния ръководител на Окръжната прокуратура г-жа Албена Кузманова, комисар Величко Величков и главен инспектор Пламен Иванов от отдел „Криминална полиция“ в ОДМВР-Пазарджик, инспектор Христо Попадиин и инспектор Христо Кънев от сектор „Престъпления против личността“ при ГДНП.

Сигнал за тежкото престъпление е получено снощи малко след 19.00 часа на единия европейски номер-112. Незабавно към мястото –къща в септемврийското село Симеоновец са насочени екипи на полицейското управление в Септември и линейка на „Спешна помощ“.

В двора на имота лекари и униформени установили труп на жена, която се оказала 41-годишна жителка на същото село.

Периметърът около селото бил блокиран от полицейски автопатрули, а на местопроизшествието започнал щателен оглед. В него взели участие служители от полицейското управление в Септември, ОДМВР-Пазарджик, ГДНП и съдебен лекар.

За случилото се е уведомен и дежурен прокурор от Окръжната прокуратура в областния град.

По време на разследването се установило, че по всяка вероятност извършителят е произвел изстрел в жертвата си от разстояние с помощта на огнестрелно оръжие.

Органите на реда предприели мащабни оперативно-издирвателни действия, в които се включили десетки полицаи и скоро се установило, че основният заподозрян за посегателството е 39-годишен мъж от село Симеоновец.

 

Преди известно време той е живял на семейни начала с жертвата. Скоро било изяснено неговото местоположение и е задържан в къща, намираща се в съседното село Семчиново.

В района между селата Симеоновец и Семчиново полицаите открили захвърлена раница, в която имало самоделна гладкоцевна пушка и 4 патрона 12-ти калибър. Оказало се, че оръжието и боеприпасите са незаконно притежавани.

Извършителят няма криминални прояви, задържан е за срок от 24 часа в ареста на РУ-Септември. Направени са му тестове за употреба на алкохол и наркотични вещества, като алкохолната му проба отчела 1.32 промила.

До настоящия момент в РУ-Септември и ОДМВР-Пазарджик не са получавани сигнали за домашно насилие от страна на жертвата или нейни близки. Предстои на 39-годишния мъж да бъдат повдигнати две обвинения – за умишлено убийство и за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. По случая се води досъдебно производство под надзора на прокурор от окръжната прокуратура в Пазарджик.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЧЕСТИТО: Божинката води новогодишната програма на Нова
Next: Извънредна ситуация на този столичен булевард, ето какво се случва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.