Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще се хванете за главата какви коли ще произвежда Русия заради санкциите
  • Новини

Ще се хванете за главата какви коли ще произвежда Русия заради санкциите

Иван Димитров Пешев март 11, 2022
zavovooddavto.jpg

Ако санкциите спрямо Русия продължат, то прогнозите са, че ако руснаците искат да продължават да правят автомобили, то те ще трябва да забравят за екстри, като въздушни възглавници, боя металик и дори за усилителя на волана. Като цяло, ако автомобилната индустрия на страната-агресор оцелее, тогава нивото на оборудване, произведено в Руската федерация, ще бъде сравнимо с моделите от средата на ХХ век, пише Факти бг.

Проучвайки подробно проблемите, възникнали в руската автомобилна индустрия след началото на войната, събрахме ключовите проблеми, с които АвтоВАЗ и другите местни автомобилни заводи вече са се сблъскали или ще се сблъскат през следващите две седмици. И така, нека да преминем към конкретните точки за проблемите на руската автомобилна индустрия:

Лагери

Русия, няма собствени производители на лагери за автомобили! Те бяха доставяни от шведската инженерна компания SKF, но сега тя няма да прави повече това. Заместване на вноса? Да, възможно е, но отнема време и пари. Въпреки че е вероятно Китай може да „спаси“ Русия в това отношение…

Боя

По-голямата част от автомобилите, които се произвеждат в Русия са боядисани с чужда боя. И сега какво? Дори ако същият Китай помогне, в началото ще трябва да се задоволят с много скромна цветова схема, която е дори по-бедна, отколкото при автомобили от времето на СССР. Без металици, перли и т.н, а само с бяла, черна и сива боя.

Скоростни кутии

Монополист на синхронизаторите за ръчни трансмисии, произвеждани в Русия, беше немският гигант Hoerbiger. Заради войната в Украйна и свързаните с нея санкции обаче той спря сътрудничеството с Русия. Така че има два варианта – или да организират собствено производството на синхронизатори (отново – време и пари), или да произвеждат автомобили с превключване на предавките по старомодния начин – с „двойно амбриране“.

Хидравлични повдигачи

Ситуацията е същата – доставят се от чуждестранни фирми (основно немски). И сега инженерите на АвтоВАЗ и не само, са изправени пред трудна задача – освен, разбира се, ако германските компоненти не бъдат заменени с китайски …

Въздушни възглавници

Въздушни възглавници никога не са произвеждани в Русия. Както и при другите резервни части, те се купуват от чужбина. Ако санкциите продължат, руснаците ще бъдат принудени да произвеждат автомобили без еърбегове.

ABS, ESP и др.

Антиблокиращата спирачна система, системата за стабилност и други атрибути на съвременните автомобили са напълно „космически“ технологии за руската индустрия. Нито един от тези и други сензори никога не е бил произвеждан в Руската федерация. И всякакви „автопилоти“ и други „показни“ проекти не са нищо повече от квинтесенция на чуждите технологии и резервни части.

Екология

За да постигне ниски емисии и да отговори на високите стандарти, Русия ще трябва да похарчи повече от един милиард, да не говорим за време. Какво ще се случи? Най-вероятно автомобили в Русия ще продължат да се произвеждат, но те едва ли ще покриват дори вече остарели екостандарти, като Евро 5 и Евро 6. Но Евро 1 или може би Евро 2 могат да бъдат постигнати… поне на теория.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стопанин започна да подрежда двора си и попадна на невиждана находка
Next: Любовницата на Путин не се сдържа и се изказа за невиждан срам

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.