Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще си скубем косите: Архитект разкри какъв кошмар идва със санирането
  • Новини

Ще си скубем косите: Архитект разкри какъв кошмар идва със санирането

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2023
qwrhsdfhfcvbhfghtrhrt.png

На кръгла маса „Ефекти и дефекти на санирането на сгради в България“ ще бъде направен анализ на резултатите от националната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради.

Инвестираха се много пари, санираха се много сгради, но това са количествените показатели. Това, което остава за хората, е качеството, защото това е тяхната среда, коментира пред БНР арх. инж. Стоян Тодоров, председател на УС на Алианс за висока строителна култура.

Алиансът ще направи безвъзмездно обследване на 10 вече санирани сгради и на десет, чието саниране предстои, съобщи той. Приемат се заявки, ще бъдат обявени критерии, по които ще бъдат класирани кандидатите.

По думите му санирането би следвало да се занимава изцяло с техническото състояние на сградата – не само с нейната конструктивна здравина, а и с нейните инсталации. Ако си представим сградата като организъм, то санирането е цялостен преглед, пълна проверка на всичко, за да се вдъхне нов живот, изтъкна инж. Тодоров.

Целта на санирането е не само да подобри енергийните показатели. То трябва да даден нов тласък в жизнения цикъл на сградата, категоричен е експертът.

Противопожарните ивици, които се правят с каменна вата, на фасадите се виждат, но под тях има горим материал, който обезсмисля самите ивици, а това го знае всеки проектант. Нещо, което изглежда правилно, когато се погледне от експерт, изглежда не е така, даде пример Стоян Тодоров.

Качеството е нещо дефинируемо. В България на него се гледа като на тема, която може да се интерпретира. Когато има ясен критерий, тогава може да се изисква и качество, заяви специалистът, като коментира паднали при последните бури изолации на неотдавна санирани сгради.

Инженерингът е абсолютно порочен модел на работа, в който проектантът се подчинява на строителя. Това е като да сложите каруцата пред коня, изрази мнение инж. арх. Стоян Тодоров в предаването „Хоризонт до обед“.

Защо и новата програма предвижда инженеринг? Защото е по-лесно за администрацията, но това става за сметка на качеството и непрозрачна бизнес среда, добави Тодоров, който има собствена практика в Мюнхен.

„Сега, икономисвайки от проектирането, давайки му по-малка важност или почти никаква, за да стане уж по-бързо и по-евтино, но става по-скъпо, защото тези пари отиват като запас при строителя. В Германия никъде не се практикува по този начин.“

На времето на подарените 100%-ови санирания му идва краят, но това е положително, защото когато самият собственик съинвестира, това ще породи по-високи изисквания, подчерта експертът.

„Тези пари хората така или иначе ги дават. Вместо да ги дават за ток и за парно, по-добре да ги инвестират в изолация.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки, който ще пътува уикенда, трябва да прочете това предупреждение
Next: Треньорът на новите златни момичета: Новината отговаря на истината

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.