Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще си скубем косите: Архитект разкри какъв кошмар идва със санирането
  • Новини

Ще си скубем косите: Архитект разкри какъв кошмар идва със санирането

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2023
qwrhsdfhfcvbhfghtrhrt.png

На кръгла маса „Ефекти и дефекти на санирането на сгради в България“ ще бъде направен анализ на резултатите от националната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради.

Инвестираха се много пари, санираха се много сгради, но това са количествените показатели. Това, което остава за хората, е качеството, защото това е тяхната среда, коментира пред БНР арх. инж. Стоян Тодоров, председател на УС на Алианс за висока строителна култура.

Алиансът ще направи безвъзмездно обследване на 10 вече санирани сгради и на десет, чието саниране предстои, съобщи той. Приемат се заявки, ще бъдат обявени критерии, по които ще бъдат класирани кандидатите.

По думите му санирането би следвало да се занимава изцяло с техническото състояние на сградата – не само с нейната конструктивна здравина, а и с нейните инсталации. Ако си представим сградата като организъм, то санирането е цялостен преглед, пълна проверка на всичко, за да се вдъхне нов живот, изтъкна инж. Тодоров.

Целта на санирането е не само да подобри енергийните показатели. То трябва да даден нов тласък в жизнения цикъл на сградата, категоричен е експертът.

Противопожарните ивици, които се правят с каменна вата, на фасадите се виждат, но под тях има горим материал, който обезсмисля самите ивици, а това го знае всеки проектант. Нещо, което изглежда правилно, когато се погледне от експерт, изглежда не е така, даде пример Стоян Тодоров.

Качеството е нещо дефинируемо. В България на него се гледа като на тема, която може да се интерпретира. Когато има ясен критерий, тогава може да се изисква и качество, заяви специалистът, като коментира паднали при последните бури изолации на неотдавна санирани сгради.

Инженерингът е абсолютно порочен модел на работа, в който проектантът се подчинява на строителя. Това е като да сложите каруцата пред коня, изрази мнение инж. арх. Стоян Тодоров в предаването „Хоризонт до обед“.

Защо и новата програма предвижда инженеринг? Защото е по-лесно за администрацията, но това става за сметка на качеството и непрозрачна бизнес среда, добави Тодоров, който има собствена практика в Мюнхен.

„Сега, икономисвайки от проектирането, давайки му по-малка важност или почти никаква, за да стане уж по-бързо и по-евтино, но става по-скъпо, защото тези пари отиват като запас при строителя. В Германия никъде не се практикува по този начин.“

На времето на подарените 100%-ови санирания му идва краят, но това е положително, защото когато самият собственик съинвестира, това ще породи по-високи изисквания, подчерта експертът.

„Тези пари хората така или иначе ги дават. Вместо да ги дават за ток и за парно, по-добре да ги инвестират в изолация.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки, който ще пътува уикенда, трябва да прочете това предупреждение
Next: Треньорът на новите златни момичета: Новината отговаря на истината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.