Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щом аз го направих, можете и вие! По-вкусно от пица и хляб, при това без месене:
  • Новини

Щом аз го направих, можете и вие! По-вкусно от пица и хляб, при това без месене:

Иван Димитров Пешев април 26, 2024
sdfbdfbgdfnfgmghnmhj.png

Начинаеща съм в кухнята и не ме бива в месенето на тесто, но когато видях тази рецепта ме привлече първо вида й, но и фактът, че тестото не трябва да се меси.

Просто се бърка с лъжица, а след това лесно се оформя с ръце, така че щом аз успях, повярвайте ми, всеки ще го направи.

Това Сирнено хлебче без месене се пълни с настъргано прясно сирене (в оригиналната рецепта е използвана моцарела, но може да се използва всякакво сирене за пица), смесено с твърдо краве сирене (или друго по ваш избор).

Разбира се, това е само един вариант и всеки може да го напълни с каквото си иска, според вкуса си. Ето какво ви трябва:

Сирнено хлебче без месене

Продукти:

200 мл топло/хладко мляко
1 яйце със стайна температура
3 супени лъжици олио
1 супена лъжица захар
1 чаена лъжичка сол
1 пакетче суха мая (8-10 г)
300 г брашно + още малко

За пълнежа:

смес от настъргана Моцарела и краве сирене в количество една шепа (топка колкото портокал).

Приготвяне:

Сложете топлото мляко в дълбока купа, добавете три супени лъжици олио, 1 супена лъжица захар, 1 чаена лъжичка сол и 1 пакетче суха мая. Разбъркайте съставките до получаване на гладка смес, след което започнете постепенно да добавяте брашното.

суха мая във вода

След като добавите 300 г брашно, може да ви трябва още една супена лъжица брашно, за да получите желаната консистенция. Тестото е меко и лепкаво, почти като за мекици, но не трябва да е течно, нито твърдо.

закваска за тесто

Покрива се с плик и се оставя да втаса на топло за половин час. През това време пригответе плънката: настържете сиренето и Моцарелата, след което оформете с ръце топка колкото портокал. Можете да напълните с каквото искате.

След това върху леко набрашнена работна повърхност изтръскайте втасалото тесто (добавете още малко брашно, ако е необходимо), оформете топка с ръце и след това я сплескайте като дебела пица. Поставете топката сирене в средата, след което затворете тестото с пръсти.

тесто с моцарела

пълнено тесто със сирене

Ако лепне по пръстите, добавете малко брашно. Обърнете тестото така, че да е с шевовете надолу, след това постепенно го изравнете отново с пръсти, за да оформите диск/дебела кора.

диск от тесто

Сложете го в тава, застлана с хартия и го разстелете още малко с длани, за да стане още по-тънко. Намажете го с жълтък отгоре, след което поръсете още малко сирене и парченца кашкавал.

тесто в тава

тесто с жълтък

тесто с кашкавал

Печете в добре загрята фурна на 180 градуса за около 20-25 минути.

сирнено хлебче

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Приготвям домашна смес. Пръскам доматите и благодарение на този трик, имам 10 пъти по-голяма реколта
Next: Днес е ЛАЗАРОВДЕН: ето какви са традициите, които задължително трябва да направите в този свят ден!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.