Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щом не ви пука за земеделието, яжте картофи за 10 лв. килото и лук от Австралия
  • Новини

Щом не ви пука за земеделието, яжте картофи за 10 лв. килото и лук от Австралия

Иван Димитров Пешев април 15, 2023
avastasrastastras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Търговците, които у нас окончателно превзеха храма и това няма нищо общо с библейската трактовка, че на Велики понеделник Христос ги е прогонил от храма. Преди Великден алчните лакомници надуха цените – по своеобразна нашенска традиция от години.

Някакви статистици стъкмяват данни и проценти, които чиновнически отчитат, за да измиват ръце, но на практика техните отчети нямат общо с реалността на сергията и щанда. Преди време с основание писателят Недялко Славов възкликна: “Българи ли управляват земеделието”?!

Примерно те през зъби казват, че оранжерийните домати скачат с 24,2 на сто на сто до 3,90 лева за килограм през последната седмица. Ама ние си ги купуваме по 5-6 лева за кило. Цената на оранжерийните краставици се вдига с 4,4 процента и те се купуват по 4,01 лева за килограм. Червените чушки отстъпват с 6,5 на сто до 4,20 лева за килограм в края на седмицата.

Твърдят, че картофите са по-евтини с 2,3 процента и се продават по 1,29 лева за килограм, а същевременно откъм Златна Тракия с център Пловдив алармират, че кило пресни картофи се харчи за по 10 лева. И т.н. и т.н. Накратко казано, прекупвачите оскъпяват двойно зеленчуците от производителя до сергията. Предполагам, че го правят с най-добри чувства, за наше здраве и благополучие.

Нашето производство гине – не веднъж съм писала затова, но няма да спра да го повтарям, докато политиците, които избираме да ни представляват не чуят и не направят нещо по въпроса. А то е да защитят родните производители подобаващо в ЕС.

Каква е ползата от европейските агро субсидии и защо след 2,5 програмни периода вместо земеделието да процъфтява, то бе почти съсипано? Ще цитирам отново агро специалиста Красимир Кумчев, земеделски производител, агроексперт и консултант. Той бе първият номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/, работи 40 години на полето. Красимир Кумчев има два патента – Методика за субсидиране на селското стопанство и за бутиковата ябълка. Обявеният за “Крал на ябълковото производство” неотдавна обяви, че изкоренява своите ябълкови градини.

“Неравномерно е субсидирането на отделните страни членки в ЕС. Някои са си договорили по-добри условия, но не и ние – все сме на опашката.

До края на този програмен период, който е до края на 2027 година, съседна Гърция ще получи 10 милиарда евро повече като субсидии от нас. При това положение ние не можем да сме конкурентоспособни. Непрекъснато повтарях през изтеклите над 15 години: направете така, че или да се изравнят субсидиите за страните в ЕС, или да бъдат премахнати, защото те ни пречат.

Аз съм отдал целият си живот на нашето селско стопанство и твърдя убедено, че при наличието на плодородните ни земи, слънцето, което ни огрява, водите – трите фактора за добро развитие на селско стопанство, ние без субсидии можем да увеличаваме производството и да задоволим на 100-процента вътрешния си пазар, както и част да изнасяме.
Жалко е, че сега 85 на сто от продуктите на нашата трапеза са внос.

Консумацията на качествена храна е в основата на човешкото здраве.Това, че българинът яде боклуците на света, води до първенството ни в черната класация за най-болната нация, с най-ниска продължителност на живот”.

За капак ще цитирам и коментара една българка от местата, където от пустинята направиха градина, а ние тук от плодородна градина, изхранвала Европа преди, превърнахме Родината си в пустиня:

Даниела Сивкова, които са все в този емоционален нюанс: „В средата на 90-те години живеех в Йордания… Един ден се загледах в някакво аграрно предаване по телевизията, в което се разказваше, как е създадена нова огромна ябълкова градина.

И се оказа, че фиданките, както и опитът за отглеждането им, са добити от България. И това стопаните на овощната градина го заявяваха с особен апломб – тоест, щом са български сортовете и щом е приложено българско ноу-хау, то това е гаранция за високо качество.

Стана ми тъжно тогава, защото вече беше започнало унищожаването на селското ни стопанство, но едва ли йорданците можеха да разберат това ново българско „изобретение’ – сам да си затриеш такъв сериозен отрасъл от икономиката. Девер ми се чудеше, като им разказвах: Как така, вика, та вие имате едни от най-богатите и плодородни почви…

Е, докато близо до пустинята изникваха нови овощни градини, нашите в България залиняваха и изчезваха… Красимир Кумчев беше един от малкото останали последни мохикани, които издържаха,… но до днес.

Клета, клета Българийо… колко още експерименти и издевателства можеш да понесеш…”.

Та да си го кажем направо – щом не ви пука за земеделието и селското стопанство, което за България може и е било спасение, то яжте картофи за 10 лева килото, лук от Австралия и боб от Египет! Прав е великолепният български писател Недялко Славов, който преди време възкликна: “Българи ли управляват земеделието”!

Автор: Аделина Делийска

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Семейство в Смолянско откри древна гробница от 11 век в нивата си
Next: 90-годишният баща на Филип Киркоров се развежда, срещнал нова любов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.