Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юлиан Вергов: Мълчах достатъчно, време е да кажа истината за този скандал
  • Новини

Юлиан Вергов: Мълчах достатъчно, време е да кажа истината за този скандал

Иван Димитров Пешев март 16, 2023
hdsjdsudjsdfsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Никога не съм удрял Диана Димитрова, нито е имало каквато и да било форма на физическо насилие от моя страна.

Това се казва в официална позиция на актьора Юлиан Вергов, изпратена до медиите.

„Единственият конфликт, който съм имал с нея, е бил чисто словесен. Tова се случи пред част от екипа на сериала. Поводът беше, забелязани от мен (в телефона на дъщеря ми) текстови и гласови съобщения от Диана Димитрова, чието съдържание не пожелавам на никой родител да види и чуе в телефона на петнадесет годишното си дете. Повярвайте ми не искате да знаете какво видях там. И въпреки това държа да заявя съвсем ясно, че аз никога не съм удрял Диана Димитрова, нито е имало каквато и да било форма на физическо насилие от моя страна“, категоричен е актьорът.

Ето и цялата позиция на Юлиан Вергов без редакторска намеса:

„Що се отнася до случая, който се раздуха, мога да кажа следното:

До този момент не взимах отношение по темата по няколко причини. Първо. Умишлено никъде не бе споменато моето име, тоест нямаше конкретно обвинение към мен.

Второ. Аз смятам, че когато човек е невинен, е изключително унизително да започне да се оправдава. Единственото, което се прави в такива случаи е да се въоръжиш с търпение и да изчакаш (или направиш всичко възможно) истината да излезе наяве, което винаги се случва по един или друг начин.

Трето. Както предполагам всеки родител на мое място би направил, предпочетох да спестя на детето и семейството си последиците от каквото и да било мое появяване в медиите по този повод. Независимо как се отрази това върху мен и какво ми костваше.

А и тъй като течеше предварителна проверка, не смятам, че беше редно да се манипулира общественото мнение по какъвто и да било начин. Друг е въпросът, че други го направиха и благодарение на намеци и внушения, манипулираха не само общественото мнение, а дори и самата прокуратура, която се самосезира. Затова изчаках прокуратурата да излезе със заключение, както е редно да се направи. Това стана и всички знаем резултата.

А сега за протокола:

Запознах се с Диана Димитрова на снимките на сериала “Откраднат живот”. Имахме близки приятелски и професионални взаимоотношения. Единственият конфликт, който съм имал с нея, е бил чисто словесен. Tова се случи пред част от екипа на сериала.

Поводът беше, забелязани от мен (в телефона на дъщеря ми) текстови и гласови съобщения от Диана Димитрова, чието съдържание не пожелавам на никой родител да види и чуе в телефона на петнадесет годишното си дете. Повярвайте ми не искате да знаете какво видях там. И въпреки това държа да заявя съвсем ясно, че аз никога не съм удрял Диана Димитрова, нито е имало каквато и да било форма на физическо насилие от моя страна.

Всеки, който твърди обратното, е чисто и просто лъжец.

Всеки, който твърди, че над тридесет души – снимачен екип от изключителни професионалисти, са станали свидетели на непристойно отношение спрямо жена и нито един от тях не е реагирал, е лъжец.

Тогава, единствената причина да не повдигна обвинение срещу Диана Димитрова за издевателство над непълнолетна, беше за да защитя дъщеря си и да не ѝ причинявам, всичко, което щеше да последва. А за да предпазваш или защитаваш някого, когото обичаш, понякога се налага да изтърпяваш неща, които са свързани с неправда или оскърбление. С лъжи. Макар, да ти идва да крещиш.

Но искам да обърна внимание на нещо много по-голямо и важно. Нещо много по-сериозно от личния ми живот и име. Борбата срещу насилието над жени – кауза, в която аз безрезервно вярвам и подкрепям. Това е една болна и недостатъчно осветена територия от живота ни, която е толкова чувствителна, че всяка злоупотреба с нея е равна на престъпление. Изхождайки обаче от този случай, в който косвено и аз бях замесен, и който придоби, за съжаление широк обществен отзвук, разбрах следното: Когато един човек излъже, че е станал жертва на насилие, и това стане достояние на всички, последствията са фатални.

Доверието към всяка следваща истинска жертва на каквото и да било насилие, ще бъде подкопано и съмнението, че това може би не е истина, винаги ще остане.

Това е абсолютно недопустима ситуация, с която трябва да се справим максимално бързо, за да не се получи ефектът на снежната топка. Не трябва да допускаме от една лъжа да пострадат хиляди реални жертви, защото никой вече може би няма да им повярва.

И сега искам да кажа нещо много важно:

Психическия тормоз Е насилие.

Набеждаването на невинен човек Е насилие.

Лъжливите новини СА насилие.

Злонамереното уронването на авторитета (на когото и да било) Е насилие.

Клеветата Е насилие.

Внушенията без споменаване на име СА насилие.

Всяка заплаха над детето ти Е насилие.

Задължително е, да сме непримирими към насилието и то във всичките му форми. И трябва да се борим срещу него всеки ден. Всеки ден.

Видно е как всеки един човек може да бъде оклеветен точно по този начин. А популярните лица (поради естеството на професията им) са най-лесните мишени. Дадох си сметка, че известността е много уязвима позиция и с нея върви големият риск – да се намери някой недобронамерен, който да използва твоята известност за недобри цели.

При злоупотреба с името на популярна личност, лъжата се предава мълниеносно навсякъде, с огромна скорост и периметър на разпространение. Пораженията от нея са огромни, а излъганите – стотици хиляди. Защото това е цената популярността. И за добро, и за лошо.

В този смисъл трябва да се научим да сме по-внимателни на какво вярваме и на какво – не. И винаги да допускаме, че има и друга история, и друга гледна точка… преди да съдим. Доколкото съм запознат, в чужбина има закони в тази посока.

Мили хора, пазете си децата!

Не знаете откъде, с какво и кой може да ги застраши.

Позицията на Диана Димитрова

Вчера самата Диана Димитрова публикува на профила си във Фейсбук постановлението на прокуратурата за отказ от образуването на досъдебно производство срещу Юлиан Вергов.

Софийската районна прокуратура посочва, че „макар и наличието на противоречиви данни за механизма на причиняване на тези наранявания, следва да се приеме, че все пак такива има“, но допълва, че срещу Вергов не може да бъде образувано производство за наранявания, причинени по „хулигански подбуди“.

 

В мотивите за отказ от образуване на досъдебно производство се посочва, че „ако се приеме, че извършител на деянието е Юлиян Вергов, се налага правният извод, че действията му (т.е. по нанесените удари) спрямо Диана Димитрова осъществяват единствено и само правна квалификация на причинена лека телесна повреда. Съгласно чл. 161, ал. 1 НК това престъпление се преследва по реда на частното обвинение с тъжба на пострадалия до съда, поради което Прокуратурата на Република България не е компетентна да образува и води наказателното производство“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Попфолк певица e намерена мъртва в Пловдив, близките се съмняват
Next: Пред Кауфланд и Лидл: Бе с клин и маратонки, млада. За час спечели толкова, колкото някои за цял ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.