Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юруш към пазара в Дупница! Цените радват всички
  • Новини

Юруш към пазара в Дупница! Цените радват всички

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2023
dgfdfsdsdfsdfe.png

Цените на плодовете и зеленчуците в Дупница не са значително променени в сравнение с миналата година по това време, съобщава struma.bg. Леко завишено е гроздето, като търговците го отдават на това, че различните сортове са докарани от по-далечни дестинации като Свиленград, вместо по-близките Петрич и Сандански.

В сряда кооперативният пазар в Дупница, пъстър и многоцветен, бе събрал изобилие от плодове и зеленчуци, които са плод на усилията на трудолюбиви стопани. На обособените сергии, а и на земята, са подредени чушки, тикви, различни сортове зеле, праз лук, домати, патладжани, тиквички и др. В касетки и кошници има различни сортове ябълки, круши, грозде, шипки, глог и билки.

По традиция в съботния пазарен ден множеството от пазаруващи и търговци е по-голямо, но тази сряда броят на търговци и купувачи беше завиден. Идва зима и много хора купуват плодове и зеленчуци, за да приготвят любими за семейството им зимнини.

Сергията на Елка Маврова от дупнишкото село Блажиево е пълна. От години тя и съпругът й Йордан са производители на плодове и зеленчуци. Тя беше наредила грижовно плодове и зеленчуци, чиито цени са нормални. Предлага домати по 2,50 и 3 лева, чушките вървят на същите цени, зелето – 1,50 лв. за килограм, а праз лукът – 1,50 лв. Дините продава за 1 лев на килограм, а пъпешите бяха 1,80 лв. За нея годината е добра, въпреки че някои се оплакват от сушата. Не вижда голяма разлика в цените сега и миналата година. Споделя с усмивка, че за нея работата на полето е приятна. Шегува се, че мъжът й често казвал, че ако не е с нея, тя ще остане на нивата и през нощта.

„Вече 25 години почти всеки ден съм на пазара в Дупница. Толкова много обичам нивата и земеделието, че съпругът ми все ми казва: „Ако не съм аз, ти няма да се прибереш от полето цяла нощ. Дори и на тъмно ще работиш“. Цените са същите, както през миналата година по това време. „Дори мога да кажа, че някои от зеленчуците са малко по-евтини. Реколтата е добра, макар че беше голяма суша. Има клиенти, търговията върви и не се оплаквам“, каза с усмивка Елка Маврова.

По-нататък вниманието привлича друга сергия с хубави зеленчуци и плодове. Сашка Тодорова е от сапаревобанското село Ресилово. След трудовата си дейност се захваща с работа на полето, като вече повече от 5 години след пенсионирането продава на пазара в Дупница. Радва се на редовни клиенти, които всяка сряда и събота идват при нея. Подчертава, че полският труд не е лек. Но с много работа и желание всичко се постига. Празът при нея беше по-евтин, както и чушките.

„Работя усилено по градините вече повече от 5 години. Нивите ни са по-нагоре, в близост до Ресиловския манастир. Не мога да кажа, че има някаква промяна в цените. Колкото продавах чушките и доматите миналата година, горе-долу толкова струват и сега. Много е тежка нашата работа. Не се ли трудиш здраво, нищо няма да изкараш и гладът е голям. Ако работиш, все ще се справиш някак си. Обаче е много трудно. Но пенсиите ни са ниски и въпреки мъката трябва да се бориш. Преди да се пенсионирам, съм сменила какви ли не професии. Била съм кранист, вибробетонист, арматурист и какво ли още не. От един тежък труд преминах на друга тежка работа, ама няма друг начин“, сподели Сашка от с. Ресилово.

На пазара в Дупница излагат стоките си не само местни производители, но редовно тук идват и търговци от Санданско и Петричко. Затова на техните сергии вече има и кестени, и нарове, които се раждат в тези райони.

В една по-отдалечена част от пазара вече са обособени палатки и навеси, в които се продават винени сортове грозде. Предлагането е разнообразно. Надписи ориентират купувачите, а за улеснение на гражданите търговците предоставят и услугата за мелене на закупеното грозде срещу 0,05 лв. за килограм.

Гроздето е по-малко от миналата година и затова цената е по-висока. Движи се от 1,60 до 1,90 лева за килограм при различните сортове, споделиха търговци.

„Реколтата от районите на Петрич и Сандански беше доста слаба и затова тази година по-голямата част от гроздето, което продаваме, е от района на Свиленград. Затова и леко сме завишили цените. Но това не спира хората и купувачите със сигурност не са по-малко от миналата есен“, коментираха търговците.

Повечето от купувачите казаха, че предпочитат да пазаруват тук, защото вярват, че стоката е по-екологично чиста от тази в магазините. По-възрастни жени споделиха, че идват понякога и в края на пазарния ден и успяват да си купят по-евтина стока, защото цените падат и търговците бързат да се приберат. Пошегуваха се, че понякога имат късмет и с пазарлък и сладки приказки убеждават продавачите да намалят цените. За повечето купувачи цените на стоките са високи. Справедливо оценяват, че земеделският труд не е лесен, но доходите им не са високи.

„Всяка сряда и събота сме тук и се надяваме да намерим по-изгодно плодове и зеленчуци. Имаме си наши приятелки и сред производителите, и сред прекупвачите. Те редовно ни правят малки отстъпки, защото се познаваме и на всеки пазарен ден сме тук. Взимаме малки пенсии и гледаме да спестим всяка стотинка, която можем. А пък и тук се засичаме с други познати от града и обсъждаме всякакви новини“, казаха две пенсионерки на тръгване от пазара.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светът скърби! Напусна ни световноизвестен изпълнител – любимец на няколко поколения
Next: Семейни войни: Било е страшно в дома на скандалния пернишки прокурор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.