Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Явор Божанков се отказва от Корнелия? Промяната го пуска за кмет на Горна Оряховица?
  • Новини

Явор Божанков се отказва от Корнелия? Промяната го пуска за кмет на Горна Оряховица?

Иван Димитров Пешев декември 2, 2022
bbobajsbkaskbas.jpg

Червеният депутат Явор Божанков, който бе изпратен „в командировка в Щатите” от Корнелия, след като се обяви срещу „хартиената коалиция”, бе изваден от Правната комисия в НС, ще бъде компенсиран с номинация за кмет на родната Горна Оряховица, но не от БСП, а от… „Продължаваме промяната“

Божанков се обяви срещу връщането на хартиените бюлетини и веднага беше махнат от комисията. Иначе с неговия глас хартията щеше да падне с 11 на 12 гласа.

Според близки до „Позитано“ 20 от ръководството на БСП са казали на юриста, че не искат да го виждат в парламента до 15 декември, пише „Галерия”.

Защо точно тази дата, не е ясно, но явно предстои нещо да стане факт. Депутати пък поясняват, че най-вероятно от 16 декември парламентът ще излезе в обичайната си дълга Коледна ваканция.

Не изпускай тези оферти:

В парламента се шушука упорито новината, че Божанков има оферта да премине в лагера на „Промяната“. Не само в листите при извънредни избори, но и за местните.

Реклама

Юристът е смятан за фаворит на Кирил Петков за кметския вот в Горна Оряховица, откъдето е родом социалистът.

Самият Божанков поспря обичайната си активност във фейсук. От Америка той си позволи само подигравка с идеята за ляво обединение на стари муцуни, като пусна колаж.

Интересното е, че под постовете му коментират предимно десни хора. Самият депутат не е член на БСП, а винаги влиза в Народното събрание от гражданската квота.

Във Велико Търново междувременно текат сондажи за нови лица на БСП. Трескаво се издирват млади и необременени, които да бъдат предани на сегашното ръководство и на Нинова. С Божанков явно тя ще е дотук…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Харесван от леви и десни: Крум Зарков става премиер на България?
Next: Проф. Рачев зарадва България! Идва пълен обрат на времето

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.