Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ядем замразено 20-годишно свинско: Кило вратни пържоли, набор на Гери-Никол, излиза на търговците по 2 лв
  • Новини

Ядем замразено 20-годишно свинско: Кило вратни пържоли, набор на Гери-Никол, излиза на търговците по 2 лв

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
sivinsknsov.jpg

По магазините у нас масово се продава дълбоко замразено свинско от резервите на Европа на възраст минимум 20 години, научи 365novini. Търговците често го пробутват наред с прясното месо. За това предупреди Христо Стойков, директор на свинекомплекса в русенското село Бръшлен, в който 40 000 животни бяха евтаназирани заради африканска чума по свинете.

Заради опасната зарада у нас бяха унижожени над 130 000 прасета, чието месо се използваше предимно за прясна консумация.

Сега търговците запълват дефицита с внос, като много често докарват у нас нискокачествени екарисажни меса. Холандия, Франция и Германия ще си разчистят резервите, обясни Стойков. По думите му, когато в някоя от тези страни има свръхпроизводство, за да не паднат цените катастрофално и фермерът Ханс да е защитен, държавата изкупува големи количества месо, замразява ги дълбоко и ги трупа. Сега този резерв се прочиства с внос в страни, поразени от АЧС като България, предава „Трафик Нюз“.

„В Русе никой търговец не работи на 100% само с прясно месо. Вземат и такова, но го мешат с дълбоко замразено. Вратът например им излиза на цена от 2 лева, а като го смесят с пресния, го продават на 12 лв. Търсят бърза печалба” , обясни Стойков.

Потребителите могат да познаят прясното месо по цвета. Когато то е било дълбоко замразено и след това се размразява – отделя вода и цветът му избледнява. Стойков препоръчва клиентите винаги да питат търговеца или сервитьора в ресторанта откъде е месото и да се доверяват само на доказали се производители, дори и цената да е по-висока.

Ядем замразено 20-годишно свинско

Христо Стойков алармира за древните мръвки

„Ще дадете малко повече пари, но ще спестите от лекарства и болести, които ще ви налегнат, ако се храните с некачествено месо”, каза още шефът на фермата в Бръшлен.

Христо Стойков също съди Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ заради ниско обезщетение. „Първи заведохме дело, след нас заведе и Лефтер Лефтеров, собственик на свинекомплекса в свищовското село Българско Сливово. И другите свинекомплекси, където прасетата бяха унищожени заради АЧС, ще го направят”, каза Стойков.

По думите му, заради това, че цената на прасетата е изчислявана по статистиката, а не според пазарната, изплатеното обезщетение за неговата ферма е значително по-малко от реалното.

„Оцениха ни 80-килограмово прасе за 120 лв. Изобщо не провериха какви са цените по стоковите борси. В Холандия например 25-килограмово прасе с транспортните разходи дотук в момента излиза между 80 и 95 евро. И цените постоянно скачат”, обясни Стойков.

И допълни, че парите от обезщетението са нужни за възстановяване на производството в Бръшлен. „Очаквахме 12-14 млн. лева, а получихме само 8 млн. Не слагаме в сметката изгубените печалби. Не сме уволнили работниците, 65 човека вече трети месец след евтаназията на животните са на работа при нас. Освободихме само хората от кланицата и транжорната, защото не искаме да пускаме на пазара месо от чужди животни, а да имаме затворен цикъл”, обясни още Стойков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гледката е като филм на ужасите: Ето как е убита горката възрастна жена в Горна Оряховица
Next: Бойко Борисов изненада всички с този неочакван ход! Ето какво разпореди на ГЕРБ

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.