Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ядем замразено 20-годишно свинско: Кило вратни пържоли, набор на Гери-Никол, излиза на търговците по 2 лв
  • Новини

Ядем замразено 20-годишно свинско: Кило вратни пържоли, набор на Гери-Никол, излиза на търговците по 2 лв

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
sivinsknsov.jpg

По магазините у нас масово се продава дълбоко замразено свинско от резервите на Европа на възраст минимум 20 години, научи 365novini. Търговците често го пробутват наред с прясното месо. За това предупреди Христо Стойков, директор на свинекомплекса в русенското село Бръшлен, в който 40 000 животни бяха евтаназирани заради африканска чума по свинете.

Заради опасната зарада у нас бяха унижожени над 130 000 прасета, чието месо се използваше предимно за прясна консумация.

Сега търговците запълват дефицита с внос, като много често докарват у нас нискокачествени екарисажни меса. Холандия, Франция и Германия ще си разчистят резервите, обясни Стойков. По думите му, когато в някоя от тези страни има свръхпроизводство, за да не паднат цените катастрофално и фермерът Ханс да е защитен, държавата изкупува големи количества месо, замразява ги дълбоко и ги трупа. Сега този резерв се прочиства с внос в страни, поразени от АЧС като България, предава „Трафик Нюз“.

„В Русе никой търговец не работи на 100% само с прясно месо. Вземат и такова, но го мешат с дълбоко замразено. Вратът например им излиза на цена от 2 лева, а като го смесят с пресния, го продават на 12 лв. Търсят бърза печалба” , обясни Стойков.

Потребителите могат да познаят прясното месо по цвета. Когато то е било дълбоко замразено и след това се размразява – отделя вода и цветът му избледнява. Стойков препоръчва клиентите винаги да питат търговеца или сервитьора в ресторанта откъде е месото и да се доверяват само на доказали се производители, дори и цената да е по-висока.

Ядем замразено 20-годишно свинско

Христо Стойков алармира за древните мръвки

„Ще дадете малко повече пари, но ще спестите от лекарства и болести, които ще ви налегнат, ако се храните с некачествено месо”, каза още шефът на фермата в Бръшлен.

Христо Стойков също съди Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ заради ниско обезщетение. „Първи заведохме дело, след нас заведе и Лефтер Лефтеров, собственик на свинекомплекса в свищовското село Българско Сливово. И другите свинекомплекси, където прасетата бяха унищожени заради АЧС, ще го направят”, каза Стойков.

По думите му, заради това, че цената на прасетата е изчислявана по статистиката, а не според пазарната, изплатеното обезщетение за неговата ферма е значително по-малко от реалното.

„Оцениха ни 80-килограмово прасе за 120 лв. Изобщо не провериха какви са цените по стоковите борси. В Холандия например 25-килограмово прасе с транспортните разходи дотук в момента излиза между 80 и 95 евро. И цените постоянно скачат”, обясни Стойков.

И допълни, че парите от обезщетението са нужни за възстановяване на производството в Бръшлен. „Очаквахме 12-14 млн. лева, а получихме само 8 млн. Не слагаме в сметката изгубените печалби. Не сме уволнили работниците, 65 човека вече трети месец след евтаназията на животните са на работа при нас. Освободихме само хората от кланицата и транжорната, защото не искаме да пускаме на пазара месо от чужди животни, а да имаме затворен цикъл”, обясни още Стойков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гледката е като филм на ужасите: Ето как е убита горката възрастна жена в Горна Оряховица
Next: Бойко Борисов изненада всички с този неочакван ход! Ето какво разпореди на ГЕРБ

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.