Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ядем замразено 20-годишно свинско: Кило вратни пържоли, набор на Гери-Никол, излиза на търговците по 2 лв
  • Новини

Ядем замразено 20-годишно свинско: Кило вратни пържоли, набор на Гери-Никол, излиза на търговците по 2 лв

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
sivinsknsov.jpg

По магазините у нас масово се продава дълбоко замразено свинско от резервите на Европа на възраст минимум 20 години, научи 365novini. Търговците често го пробутват наред с прясното месо. За това предупреди Христо Стойков, директор на свинекомплекса в русенското село Бръшлен, в който 40 000 животни бяха евтаназирани заради африканска чума по свинете.

Заради опасната зарада у нас бяха унижожени над 130 000 прасета, чието месо се използваше предимно за прясна консумация.

Сега търговците запълват дефицита с внос, като много често докарват у нас нискокачествени екарисажни меса. Холандия, Франция и Германия ще си разчистят резервите, обясни Стойков. По думите му, когато в някоя от тези страни има свръхпроизводство, за да не паднат цените катастрофално и фермерът Ханс да е защитен, държавата изкупува големи количества месо, замразява ги дълбоко и ги трупа. Сега този резерв се прочиства с внос в страни, поразени от АЧС като България, предава „Трафик Нюз“.

„В Русе никой търговец не работи на 100% само с прясно месо. Вземат и такова, но го мешат с дълбоко замразено. Вратът например им излиза на цена от 2 лева, а като го смесят с пресния, го продават на 12 лв. Търсят бърза печалба” , обясни Стойков.

Потребителите могат да познаят прясното месо по цвета. Когато то е било дълбоко замразено и след това се размразява – отделя вода и цветът му избледнява. Стойков препоръчва клиентите винаги да питат търговеца или сервитьора в ресторанта откъде е месото и да се доверяват само на доказали се производители, дори и цената да е по-висока.

Ядем замразено 20-годишно свинско

Христо Стойков алармира за древните мръвки

„Ще дадете малко повече пари, но ще спестите от лекарства и болести, които ще ви налегнат, ако се храните с некачествено месо”, каза още шефът на фермата в Бръшлен.

Христо Стойков също съди Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ заради ниско обезщетение. „Първи заведохме дело, след нас заведе и Лефтер Лефтеров, собственик на свинекомплекса в свищовското село Българско Сливово. И другите свинекомплекси, където прасетата бяха унищожени заради АЧС, ще го направят”, каза Стойков.

По думите му, заради това, че цената на прасетата е изчислявана по статистиката, а не според пазарната, изплатеното обезщетение за неговата ферма е значително по-малко от реалното.

„Оцениха ни 80-килограмово прасе за 120 лв. Изобщо не провериха какви са цените по стоковите борси. В Холандия например 25-килограмово прасе с транспортните разходи дотук в момента излиза между 80 и 95 евро. И цените постоянно скачат”, обясни Стойков.

И допълни, че парите от обезщетението са нужни за възстановяване на производството в Бръшлен. „Очаквахме 12-14 млн. лева, а получихме само 8 млн. Не слагаме в сметката изгубените печалби. Не сме уволнили работниците, 65 човека вече трети месец след евтаназията на животните са на работа при нас. Освободихме само хората от кланицата и транжорната, защото не искаме да пускаме на пазара месо от чужди животни, а да имаме затворен цикъл”, обясни още Стойков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гледката е като филм на ужасите: Ето как е убита горката възрастна жена в Горна Оряховица
Next: Бойко Борисов изненада всички с този неочакван ход! Ето какво разпореди на ГЕРБ

Последни публикации

  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.