Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Абсурдно! Как закон принуждава близки на починали хора да плащат хиляди левове, за да получат смъртен акт и да изпратят за последно любимите си хора
  • Новини

Абсурдно! Как закон принуждава близки на починали хора да плащат хиляди левове, за да получат смъртен акт и да изпратят за последно любимите си хора

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
asbasrarwrw.png

Законовият абсурд забавя погребенията с месеци. Близките на починали хора сигнализират, че трябва да плащат значителни суми, преди да получат смъртните актове.

За последните две години има 27 случая, в които хора не могат да погребат своите близки поради липса на смъртни актове.

Това се дължи на закона за гражданската регистрация, който изисква близките на починалите да уведомят общината в рамките на 48 часа след настъпването на смъртта. Ако не го направят, те попадат в съдебен абсурд, като трябва да докажат смъртта на роднините си. Едно такова дело обикновено продължава между 5 и 6 месеца.

Очакването на смъртни актове принуждава близките да плащат за съхранението на телата в камера. Предоставеният пример показва, че разходите могат да достигнат до 11 700 лева.

Преди две седмици Гергина Банкова загуби сестра си, но все още не може да я погребе. Забавянето се дължи на това, че общината не работи през почивните дни, а тя подава съобщението за смъртта в понеделник, когато вече са изтекли тези 48 часа. От общината се позовават на закона и отказват да издадат документа.

Гергина трябва да плаща по 65 лева на ден, за да може тялото на сестра ѝ да бъде съхранявано в камера, докато успее да получи документ и да я изпрати подобаващо.

За да решат проблема, близките са принудени да се обръщат към съдебна инстанция, което забавя още повече процеса.

Очевидно е, че настоящият закон е причина за сериозни затруднения и несправедливости за тези, които преживяват загубата на близък. По този повод, председателят на Софийския районен съд предложи промени в закона още преди три години.

Той настояваше, че не е логично да се прилага същият срок, когато става въпрос за лица, починали в болница. Но за съжаление, Правосъдното министерство не е представило достатъчно аргументи за промяна на закона.

Гергина Банкова се чувства виновна, че не може да отпрати своята сестра по подобаващ начин към своя последен път. Независимо от това, тя трябва да чака съдебното заседание на 24 август, което със сигурност само удължава болезненото очакване и пречи на спокойния прощален процес, пишат от 24 часа.бг.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изумена жена намира много рядък диамант в градината и получава невероятни резултати от теста
Next: Съдът окончателно реши: Ето колко години дадоха на убиеца на Милен Цветков! Няма право на обжалване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.