Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго
  • Новини

Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго

Поредният Ковид-абсурд у нас, този път с жена, която не знае къде е в статистиката за Ковид-19 – сред заразените, оздравелите или починалите. След два положителни теста Мирослава Дякова от София не е наясно дали е била регистрирана – тук мненията на РЗИ, поликлиниката, където е направен тестът, и самата болна се разминават.

В края на миналия месец екип на Спешна помощ я посещава и с бърз тест доказва, че е заразена . Личният лекар на жената обаче я съветва да си направи още един тест в ковид зона, тъй като първият не е отчетен от системата, съобщава БНТ.

Така, очевидно вече доказано заразена, жената отива до поликлиниката и отново доказва, че има положителен тест.

Прибира се вкъщи, за да изкара карантината си и днес, в предпоследния ден на изолация, се оказва, че тя продължава да не фигурира в системата.

Това я поставя пред невъзможност да си изкара и сертификат, и болничен, с който да оправдае отсъствието си.

Опитва се да се свърже с РЗИ, където по нейния разказ, я посрещат с новината, че не е регистрирана, защото е починала . Това е нейната версия. Според версията на Столичната здравна инспекция, нито едно от тези неща не отговаря на истината.

Засега ситуацията остава дума срещу дума.

Връщаме седмица назад. 4-ти февруари и данните за ковид – заразени, оздравели и починали. Днес Мирослава разбира, че една от починалите в статистиката.

„Не знам вече към кои бройки съм – към оздравелите, към заболелите или към починалите…“

В края на карантината си Мирослава разбира от личната си лекарка, че изобщо не е регистрирана в системата, която следи ковид-случаите. И отива в РЗИ.

„Първо казаха, че лицето е починало. Казвам: Кое лице е починало? И тя казва моето ЕГН и моето име, че аз съм починала. „Тя затова не е вкарана в регистъра, защото е починала“. Викам „няма как да е регистрирано лицето, при положение, че съм аз“.

Никакви документи не ми е дала да чета за починало лице. Каза, че лицето е починало на 3.02, аз питах от какво е починало, тя каза от ковид. Прибраха се три жени в стаята, затвориха се – какво обсъждаха, защо обсъждаха – между 10 и 15 минути“, разказва Мирослава.
БНТ: Ти въобще ходила ли си по болници в този ден, в който се водиш починала?

Мирослава: Аз не съм излизала никъде.

В поликлиниката, където е направен вторият положителен тест на Мирослава казват, че може да е станала грешка.
БНТ: Възможно ли е да е станала грешка някаква и на 03.02 да е регистрирана тази жена като починала?

Мирослава: Нямам представа, но самата система, според мен, няма такава опция да регистрира човек като починал, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.

От РЗИ пък категорично заявяват, че нито за момент Мирослава не е фигурирала като починала в системата. Подчертават, че поддръжката на тази система не е тяхна работа, но Мирослава е регистрирана с Ковид още при първия положителен тест. Това обаче се разминава с информацията на управителя на ДКЦ-то, който казва, че чак след втория тест, Мирослава е поставена под карантина.

„Ама той ако я е сложил друг под карантина, ние, вкарвайки я в тази система, то ще излезе че тя е под карантина“, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.
БНТ: На вас не ви е излязло, тоест вие сте първите, които…

„Не, не. На нас не ни е излязло. Ние сме първите, които я вкарваме под карантина“, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.

В електронната системата на общината пък чак днес след срещата на Мирослава с РЗИ са разбрали за нейната карантина: „Казаха, че съм регистрирана днес като карантинирана с Ковид-19 може би от 11:30-12 часа, е влязъл такъв документ в тяхната система.“

Министерството на здравеопазването също реагира на сигнала – от там казаха, че ще проверят случая. От РЗИ София обаче подчертават, че с днешното си ходене до Инспекцията, Мирослава е нарушила карантината си.

Тя твърди, че друга връзка със служителите на РЗИ не успяла да осъществи: „Тези телефони, които са дадени в РЗИ , в сайта им, или не отговарят или дава постоянно заето. Няма кой там въобще да вдигне.“

И до този момент според системата на здравното министерство Мирослава не се е срещала с Ковид. В цялата ситуация обаче на преден план за нея излиза поне един положителен факт.

Мирослава Дякова: Към момента съм жива и здрава.

Continue Reading

Previous: Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България
Next: Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.