Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго
  • Новини

Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго

Поредният Ковид-абсурд у нас, този път с жена, която не знае къде е в статистиката за Ковид-19 – сред заразените, оздравелите или починалите. След два положителни теста Мирослава Дякова от София не е наясно дали е била регистрирана – тук мненията на РЗИ, поликлиниката, където е направен тестът, и самата болна се разминават.

В края на миналия месец екип на Спешна помощ я посещава и с бърз тест доказва, че е заразена . Личният лекар на жената обаче я съветва да си направи още един тест в ковид зона, тъй като първият не е отчетен от системата, съобщава БНТ.

Така, очевидно вече доказано заразена, жената отива до поликлиниката и отново доказва, че има положителен тест.

Прибира се вкъщи, за да изкара карантината си и днес, в предпоследния ден на изолация, се оказва, че тя продължава да не фигурира в системата.

Това я поставя пред невъзможност да си изкара и сертификат, и болничен, с който да оправдае отсъствието си.

Опитва се да се свърже с РЗИ, където по нейния разказ, я посрещат с новината, че не е регистрирана, защото е починала . Това е нейната версия. Според версията на Столичната здравна инспекция, нито едно от тези неща не отговаря на истината.

Засега ситуацията остава дума срещу дума.

Връщаме седмица назад. 4-ти февруари и данните за ковид – заразени, оздравели и починали. Днес Мирослава разбира, че една от починалите в статистиката.

„Не знам вече към кои бройки съм – към оздравелите, към заболелите или към починалите…“

В края на карантината си Мирослава разбира от личната си лекарка, че изобщо не е регистрирана в системата, която следи ковид-случаите. И отива в РЗИ.

„Първо казаха, че лицето е починало. Казвам: Кое лице е починало? И тя казва моето ЕГН и моето име, че аз съм починала. „Тя затова не е вкарана в регистъра, защото е починала“. Викам „няма как да е регистрирано лицето, при положение, че съм аз“.

Никакви документи не ми е дала да чета за починало лице. Каза, че лицето е починало на 3.02, аз питах от какво е починало, тя каза от ковид. Прибраха се три жени в стаята, затвориха се – какво обсъждаха, защо обсъждаха – между 10 и 15 минути“, разказва Мирослава.
БНТ: Ти въобще ходила ли си по болници в този ден, в който се водиш починала?

Мирослава: Аз не съм излизала никъде.

В поликлиниката, където е направен вторият положителен тест на Мирослава казват, че може да е станала грешка.
БНТ: Възможно ли е да е станала грешка някаква и на 03.02 да е регистрирана тази жена като починала?

Мирослава: Нямам представа, но самата система, според мен, няма такава опция да регистрира човек като починал, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.

От РЗИ пък категорично заявяват, че нито за момент Мирослава не е фигурирала като починала в системата. Подчертават, че поддръжката на тази система не е тяхна работа, но Мирослава е регистрирана с Ковид още при първия положителен тест. Това обаче се разминава с информацията на управителя на ДКЦ-то, който казва, че чак след втория тест, Мирослава е поставена под карантина.

„Ама той ако я е сложил друг под карантина, ние, вкарвайки я в тази система, то ще излезе че тя е под карантина“, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.
БНТ: На вас не ви е излязло, тоест вие сте първите, които…

„Не, не. На нас не ни е излязло. Ние сме първите, които я вкарваме под карантина“, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.

В електронната системата на общината пък чак днес след срещата на Мирослава с РЗИ са разбрали за нейната карантина: „Казаха, че съм регистрирана днес като карантинирана с Ковид-19 може би от 11:30-12 часа, е влязъл такъв документ в тяхната система.“

Министерството на здравеопазването също реагира на сигнала – от там казаха, че ще проверят случая. От РЗИ София обаче подчертават, че с днешното си ходене до Инспекцията, Мирослава е нарушила карантината си.

Тя твърди, че друга връзка със служителите на РЗИ не успяла да осъществи: „Тези телефони, които са дадени в РЗИ , в сайта им, или не отговарят или дава постоянно заето. Няма кой там въобще да вдигне.“

И до този момент според системата на здравното министерство Мирослава не се е срещала с Ковид. В цялата ситуация обаче на преден план за нея излиза поне един положителен факт.

Мирослава Дякова: Към момента съм жива и здрава.

Continue Reading

Previous: Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България
Next: Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.