Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Автобус зарадва хиляди: Мила Родино, ти си земен рай
  • Новини

Автобус зарадва хиляди: Мила Родино, ти си земен рай

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
sosaalaslalsasirasr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Мила Родино,
ти си земен рай!
Твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край!“

На днешния ден – 3 март, честваме 145 години от Освобождението на България от петвековното иго. Из цялата страна са организирани празнични събития, почитащи възкресената държавност на страната ни и паметта на загиналите борци за свободата.

В този празничен ден на почит един обикновен варненски рейс зарадва хиляди, пише glasnews.bg. На задната част на машината откриваме стихове, символизиращи България и нейната красота. Да, става въпрос за текста на националния химн на страната, който е изписан по автобуса.

На гледката се натъкнал варненец, който изразява подкрепата си за инициативата в мрежата. Публикацията събира хиляди положителни реакции, множество одобрителни коментари и десетки споделяния. Разбира се, не липсва и поредната доза критика от недоволни граждани, но те някак се губят пред завета на днешния празник.

Думите, които виждаме изписани по возилото, са по настоящия текст на химна „Мила Родино“. Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина“, която е създадена от Цветан Радославов пред лицето на събитие с огромна значимост за младата българска държава. Той композира стиховете по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път – през 1990 г.

Първоначалният текст, създаден от Радославов е:

Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.

Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край!

Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини

„Мила Родино“ не е първият химн на възкръсналата българска държава след 1878 година. В първите години на държавата това е бойният марш „Шуми Марица“. Който става официално химн на страната след Съединението.

През 1912 година „Шуми Марица“ претърпява сериозна редакция от Иван Вазов. В следващите години са направени и други малки корекции. Като едва през 1947 година химнът бива заменен с „България мила, страна на герои“.

Така стигаме до поредната смяна на политическия режим, който променя и химна на страната. Лятото на 1991 година Конституция на Република България узаконява химн на страната да бъде „Мила Родино”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Без да подозира: Жена живее 99 години с органи на съвсем грешни места
Next: Мистериозния портрет на красива жена, която носи щастие-Каква е нейната тайна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.