Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Автобус, превозващ психично болни отбива за малко от пътя и те изчезват и до ден днешен не се знае какво се е случило
  • Новини

Автобус, превозващ психично болни отбива за малко от пътя и те изчезват и до ден днешен не се знае какво се е случило

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2023
parttosdofgdkgkdfgdf.png

Сюжетът на „Парти бус” е вдъхновен от действителни събития.

Главният герой Алекс е шофьор на автобус, който трябва да транспортира група психично болни до местната психиатрия. В средата на пътуването той отбива до крайпътен бар за кратка почивка.

Когато се връща, намира автобуса празен, пациентите са изчезнали. Няма следи от разбиване. Нито от някакво насилие. Просто пациентите ги няма. Шофьорът оглежда околността, търси пациентите, но без успех. Той потегля към клиниката, знаейки, че заради случилото се със сигурност ще загуби работата си. Тревожен, минава покрай спирка, на която непознати хора чакат транспорт. Той спира автобуса и отваря вратите, непознатите се качват….

И до ден днешен няма информация какво се е случило с истинските пациенти. Следствието не намира никакви следи от тях и заради мистерията около изчезването им станалото е описано като паранормална история.

Когато прочита тази истинска история в един форум, Диляна Данева е толкова впечатлена, че трудно заспива. Пита се защо не е филмирана. Става в два часа през нощта и започва да пише сценария на дебютния си късометражен филм “Парти бус”, на който е и режисьор.

Действителните събития се случват в САЩ през 1997 г., но Данева ги пренася у нас чрез своя още по-любопитен сюжет в точно 30 наситени минути. Характеристиката на героите, както и техните взаимоотношения са художествена измислица и са подчинени на българската действителност.

Във филма шофьорът на автобус Алекс качва група младежи, които след няколко дни купон в гората търсят транспорт към София. Но вместо да се озоват в столицата, автобусът “Чавдар” ги откарва някъде другаде… Загатва се и какво се случва с липсващите пациенти.

Главната мъжка роля на шофьора Алекс е поверена на Асен Караниколов. Останалите вълнуващи персонажи се изпълняват от Ралица Туджаро, Мария Илиева, Ива Караманчева, Антон Трендафилов шеф Петър Михалчев, Кристиян Макаров и Юли Славчев от сензационната група „Молец“, Васил Грънчаров, проф. Станимир Трифонов и др.

 

Освен престижната номинация на наградите AFIN, „Парти бус“ e селектиран на различни международни фестивали, както в България, така и в чужбина, като последнo беше показан пред публика в рамките на националния фестивал „Златна роза“ преди броени дни.

 

Режисьорът на филма „Парти Бус“, Диляна Данева е сред номинираните в категория дебют на международния филмов фестивал AFIN International Film Festival, който се провежда ежегодно в Бърбанк, Австралия. Провокативната лента успя да класира режисьорката до финала на фестивала, на който тя се състезава с други нейни колежки от Австралия, САЩ и Русия. Прожекциите на селектираните филми започват от средата на месец октомври, а победителите ще бъдат обявени на официална гала церемония Официалната церемония по награждаването е на 29-ти октомври.

Continue Reading

Previous: Радев най-сетне коментира Кодгейт, иска разследване за играчите от доклада на ДАНС и мотивите им
Next: Нов супер бизнес се вихри в България! Мнозина млади хора изкарват по над 300 лева на ден от събиране на това

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
  • Той замръзна до прозореца – пръстите му стискаха пердето. Не изглеждаше ядосан, по-скоро объркан.
  • Утре вече няма да ви има… — прошепна момиченцето, застанало до болничното легло, вперило поглед в стареца милиардер, а той онемя…
  • Алексей спря на входа на гробището, сякаш невидима стена го спираше. Колко пъти си бе обещавал да се върне в този малък, забравен от света град, колко пъти планираше пътуването, но винаги излизаха „по-важни“ неща. Спешни срещи, инвестиции, пътувания в чужбин
  • Пищната бална зала на хотел „Гранд Палас“ в София блестеше в злато и кристал. Стотици свещи хвърляха мека светлина върху елегантно облечените гости, чиито гласове се сливаха в приятен ромон. Въздухът беше наситен с аромата на бели рози и изискана френска кухня. Всичко беше подготвено за най-важния ден в живота на Наталия и Алексей – денят на тяхната сватба.
  • Не мога да опиша вълнението, което изпитвах, докато карах към болницата. Сърцето ми биеше в ритъма на клаксоните, а всяка улична светлина блещукаше като обещание. Днес щях да прибера Таня и нашите новородени близначки у дома
  • Гласът на Елена трепереше, но думите ѝ прозвучаха твърдо и смразяващо. Тя стоеше на прага на леля си Валя, обляна в студена пот. „Лельо Валя, дойдох за таблета и обувките. И да ви кажа, че сватбата се отменя…“
  • Музиката зазвуча – нежна, тържествена, изпълнена с обещания за вечна любов. Силвия, облечена в рокля от бяла дантела, която се спускаше като водопад от коприна и тюл, пое дълбоко въздух. Сърцето ѝ биеше в ритъма на струните
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.