Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокатът на опечалените със скандални разкрития за Семерджиев и неговите приятелчета полицаи
  • Новини

Адвокатът на опечалените със скандални разкрития за Семерджиев и неговите приятелчета полицаи

Иван Димитров Пешев декември 23, 2022
seemrmaskdasod.png

Разкритията за историите на Георги Семерджиев тепърва започват. Адвокатът на семейството на загиналата в катастрофата, причинена от него, Хариет Стефанович, изнесе скандални факти. За опитите той да бъде открит.
Приятелят на освободената полицайка Симона Радева, Мирослав Якимов, е замесен.

Той е полицай от 4-то РПУ и не е снел данните от свидетел. И то такъв, който е видял Семерджиев да бяга от мястото на катастрофата. Според адвокат Пламен Георгив, показанията на Радева са в противоречие с доказателства по делото.

Освен това, полицаи без разследващи функции, са пипали забравените в колата телефони на Семерджиев. Още в първите минути след катастрофата са знаели кой е шофирал. От това може да се предположи, че те са е познавали с него.

Има данни, че Мирослав Якимов е бил на работа през нощта и е уведомил Симона Радева, че Семерджиев е катастрофирал. След това тя му е помогнала да се укрие и не е съобщила къде може да бъде намерен.

Не изпускай тези оферти:

Въпросният свидетел е разказал в коя посока е збягал Георги Семерджиев, но неговите лични данни не са записани.

И до момента остава неизвестен. Абсолютно неверни са твърденията пред съда на Радева, че е научила от медиите ден по-късно, че Семерджиев е причинил тежката катастрофа, продължи Пламен Димитров.

„Тя каза, че не е знаела, че Георги Семерджиев е катастрофирал, което не е вярно, въпреки че не са дадени към този момент показанията на нейния приятел Мирослав Якимов. Същият е заявил в досъдебното производство, че след като става ПТП-то са били изпратени там.

 Той се приближава до автомобила, разпознава автомобила, че е на Семерджиев по черните джанти и звъннал на Симона Радева да ѝ каже: „Май Георги направи голяма беля“, посочва Димитров.

В този момент Радева е била с личния си автомобил и е пътувала към автомивката на Семерджиев.

Минала е покрай катастрофата. Пред съда казва, че по молба на Семерджиев е натоварила стълба, кяото е закарала до блока на Семерджиев. Тя обаче не знаела за какво му е била тази снимка.
„Съдът ѝ показа снимки от охранителни камери как тя слага и държи стълбата подпряна на кооперацията, където живее Семерджиев“, уточнява той.

На местопроизшествието са изпратени първо полицаи именно от 4-то районно. Мирослав Якимов е след тях, той е много близък приятел на Радева.

„Отново в показанията на Мирослав Якимов, той твърди, че запазвайки местопроизшествието към тях се е приближил някакъв доста висок мъж с много дълга коса, който е заявил, че живее в близост и е видял през неговата тераса как тича в посока, там от другата страна има една фирма „Гимен“. И странно е, че те не са му снели данните“, посочва Димитров.

Все още не е ясно защо не е спазил правилата да запише личните данни на свидетеля, както и да го инструктира да изчака разследващите, пред които да даде показания.
Показанията на военния прокурор Адалберт Кръстев, полицаи от СДВР пипали телефоните в колата.

Така установили, че е той.

„Кои са били тези полицаи, които са пипали телефоните в колата и веднага са разпознали, че това е Семерджиев. Значи и те са го познавали“, съобщава юристът.

Дисциплинарните производства на МВР срещу полицаите, за които има информация, че са покровителствали Семерджиев продължават. Не е ясно дали ще има наказани и как.

Според адвоката, ако Якимов е записал данните на свидетеля, Семерджиев би могъл да бъде открит още същата нощ. Така да стане ясно под какво влияние е бил зад вола. Освен това, при едни разпит могат да излязат много други детайли, полезни за случая.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се размразяват прозореците на колата за секунди и без надраскване – уникален трик от читател
Next: Тази банкнота няма да е платежно средство от 1-ви февруари 2023

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.