Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокатът на освободения Адриан, който затри Явор и Ани, втрещи водещия и зрителите с думите си в ефир
  • Новини

Адвокатът на освободения Адриан, който затри Явор и Ани, втрещи водещия и зрителите с думите си в ефир

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
qwdasvsgsege.png

Днес със сигурност сте видели, че Адриан Антонов е на свобода. Той е обвиненият след катастрофата на булевард Сливница в София, в която загинаха двама младежи – Ани и Явор. Сега духовете са разбунени от неговия адвокат Димитър Марковски, който накара дори водещия Златомир Йончев да реагира на казаното.

В интернет се изливат доста негативни коментари.
Да видим какво каза той в ефира

Марковски започна с това, че задържането на неговия клиент, предвид неговата личност и неговия характер, е необосновано тежка мярка, която описва като репресия. Трябва да се съди по индивидуалните белези на всеки обвиняем.

След това разговорът отиде в посоката, че е станало ясно, че Явор и Ани са употребили алкохол, когато е станал инцидента.

Резултатите от техните проби излязли след месеци. Марковски обясни това, че този факт е повлиял на техните способности и координацията им като пешеходци и това трябва да се вземе предвид в съда.

Тогава Златомир Йончев изригна и го попита дали с това не иска да изкара тях виновни за инцидента

Тогава Марковски обясни, че те не са виновни, но тяхното поведение трябва да се вземе предвид при делото, защото макар и жертви, те също имат права и задължения. Всеки пешеходец е задължен да следи обстановката на пътя. Но поиска да се установи по пътя на експертизите колко е повлияло състоянието след прием на алкохол на тяхното поведение.

Стигна се до там обаче да се каже, че друго нещо, което ще трябва да се оцени е фактът, че Адриан е карал с двойно превишение над установената за този участък максимална скорост.
Това е нещо, за което може да се носи наказателна отговорност

Хората, които бяха на протест срещу освобождаването на Адриан, на мястото на инцидента наблягат на това. Че това е равен участък, на който е ясно, че има пешеходна пътека, светофар. Няма как да е редно да се движиш със 100 километра в част. Как се оглежда и запознава с обстановката, ако не намали и дори не се замисли, че от там може да минат хора? Това е път в град, където живеят и се движат хора. Това не е магистрала.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 8 годишно момченце загина в горящ апартамент, а пожарникарите се хванали за главата когато влезли
Next: На 31 август ще грее рядка Синя луна. Какво да направим, за да отключим изобилие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.