Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокат Димитър Марковски обяви за каква сума е убит Алексей Петров
  • Новини

Адвокат Димитър Марковски обяви за каква сума е убит Алексей Петров

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
hdfgjreteryer.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Виден адвокат направи интересен анализ на убийството на Алексей Петров.

„Вероятно е това убийство да попадне в графата с неразкритите престъпления. Трябва да се положат усилия по делото и самите разследвания да са бързи, за да може да има вероятност да се стигне до извършителя и поръчителя. Това е със сигурност поръчково убийство. Почеркът говори за професионална ръка, не е аматьорска проява. Доста добре организирано престъпление. Става въпрос за поне месеци подготовка, защото се вижда, че навиците на Алексей Петров са били проследявани и анализирани. Избрал е подходящия момент да се дръпне спусъкът“, каза адвокатът Димитър Марковски в студиото на „Денят ON AIR“.

Според него мишената не е била спътницата на Петров и акцентът е бил точно върху него. Марковски споделя, че самият изстрел подсказва за ликвидиране и показанията на дамата са изключително важни и решителни. Тя вече е дала описания на извършителя и неговата физика.

Гостът смята, че бодигардовете не са успели да изпълнят функцията си, тъй като са били на много голямо разстояние от Алексей Петров. Спътницата на бившата барета е звъннала от телефона на двойка украинци, които са се разхождали в близост до инцидента. Адвокатът коментира, че трябва да се разпитат първо те и след това охранителите, тъй като очевидно са били на много по-голямо разстояние от стрелбата.

„Алексей Петров беше противоречива личност и разполагаше с много информация за български политици. Посоките на разследването не се ограничават. Разследва се от всички посоки – включително и политическа. Това е правилният начин и така ще се стигне до ръката със спусъка. Убиецът може и да е прехвърлен през граница. Може и да става въпрос за човек, който е нает извън пределите на България“, заяви Димитър Марковски в ефира на Bulgaria ON AIR.

Гостът засегна и темата за пуснатия вече украинец, който извърши неуспешно покушение срещу Алексей Петров през 2015 година.

„Няма как да не разпитат този човек, но е малко вероятно да е той. Няма да повторят постъпката с лице, което се е провалило. Все пак той е бил лоялен към своите работодатели, тъй като не се стигна към поръчителя на това покушение. Трябва да се провери и алибито му“, категоричен е той.

Марковски каза, че това са високобюджетни поръчкови убийства и винаги се оценява лицето, което ще се убие. Според него Алексей Петров е висока летва и става въпрос най-малко за 6 или 7-цифрена сума. Гостът апелира невинаги да демонизираме службите за сигурност, но все пак обърна внимание на медийното присъствие на Петров преди да бъде убит.

„Той предрече своя край. Съобщаваше, че знае, че е следен. Той е подценил тази информация, защото във въпросния ден е била неглижирана разходка. Все пак той беше преподавател по сигурност, малко е парадоксално“, поясни адвокатът.

В края на разговора Марковски разказа как се случват подобни разследвания в други европейски държави.

„В службите има професионалисти и този род престъпления са трудно разкриваеми. Статистически в ЕС процентът на разкриваемост е малко по-висок. Може би това е въпрос на организация и ресурс. Българските криминалисти работят в безобразни условия. Липсват добре подготвени лаборатории. Държавата трябва да подпомогне тези структури“, категоричен е гостът, цитиран и от dunavmost.com.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозно почина ясновидката на звездите Руми Атанасова
Next: Стана ясно кога и къде погребват Алексей Петров

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.